По дълъг и уморителен път вървял човек с куче. Двамата били напълно изтощени. Изведнъж видели пред себе си оазис: прекрасни порти, зад оградата – музика, цветя, ромолене на ручеи.

– Какво е това? – попитал пътешественикът пазача на портата.

– Това е Раят. Ти вече си мъртъв, можеш да влезеш и да си починеш истински….

– Има ли вода?

– Колкото искаш – чисти фонтани, прохладни басейни.

– А ще ми дадат ли храна?

– Колкото поискаш.

– А кучето?

– Съжалявам, с кучета не може! То трябва да остане тук.

Пътешественикът продължил нататък. Скоро стигнал до една ферма. На портата също имало пазач.

– Може ли да пием вода тук? – попитал човекът с кучето пазача.

– Да, на двора има кладенец.

– А кучето ми?

– До кладенеца има поилка.

– А дали ще ви се намери малко храна?

– Да, ще те нахраним.

– А за кучето?

– Ще се намери кокалче.

– Какво е това място?

– Това е Раят.

– Но пазачът на оазиса, покрай който минах преди да стигна тук, ми каза, че Раят е там.

– Лъже! Там е Адът.

– Но как търпите това?

– Те са ни много полезни, защото до Рая достигат само тези, които не изоставят приятелите си.