Стресът е част от нашата същност, защото той задвижва еволюцията.

Разбирайки как точно действа и какво се случва в нашия организъм при наличието на стрес, можем да се научим да го контролираме и да го използваме единствено в наша полза.

Когато сме стресирани, тялото ни превключва на авариен режим. Турбо бутонът е натиснат, вътрешният ни двигател започва да работи на пълни обороти и се превръщаме в свръх хора.

Ставаме супер бдителни, реакциите ни се забързват, нужните спомени изплуват по-бързо, а новите преживявания се запаметяват трайно. Точно това изострено чувство към детайлите ни кара да мислим, че времето застива в екстремни ситуации.

В тялото ни хипоталамусът освобождава хормонът кортиколиберин, по-известен като кортикотропин-освобождаващ хормон (CRH), и с него още редица други стимулиращи хормони. Резултатът е учестено дишане, повишено кръвно налягане и учестен пулс.

Вижте къде складираме стреса в телата си.

Същевременно черният дроб произвежда повече гликоген, който нашето тяло използва за енергия. Кръвта се концентрира в различни части от тялото, за да подсили мускулите, и се сгъстява като отбранителен механизъм в случай на нараняване. Имунната система се изостря, а мозъкът, захранван от глюкозата, освободена от черния дроб, започва да функционира много по-добре.

Стресът превръща тялото ни в мощен двигател, а мощните двигатели са горещи и работейки твърде дълго могат да прегреят.

За кратък период от време стресът причинява леки щети на организма, но хроничният стрес води до изключване на имунната система, диабет, сърдечни удари и още ред други състояния и заболявания.

Телата ни са така устроени, че задействат механизмите вследствие на стрес колкото се може по-рядко, за да максимализират ползите и да минимализират потенциалните щети.

Въпреки това организмът ни е предразположен към стреса, защото чрез него се развиваме и се учим как да оцеляваме.

Най-лесният начин да контролираме стреса е чрез дишането.

Просто действие, което научаваме още с раждането си. И въпреки това в стресови ситуации, а и в ежедневието си понякога забравяме да го правим или поне не го правим правилно. Спрете за момент и поемете дълбоко въздух, а след това отново и отново.

Дълбокото поемане на въздух ограничава производството на норадреналин – един от хормоните, включващи тялото ни на стресов режим. Нивата на кортиола, друг хормон на стреса, също спадат.

Проучване към Стандфордския университет открива, че тези промени са свързани с група нерви в мозъка ни, отговорни за отпускането, вниманието, възбудата и паниката. Основния извод от проучването е, че дишането пряко контролира нивата на стрес.

Медитацията се основава именно на техниките за дишане и ободряване на мозъка, оставяйки притесненията в миналото и отваряйки съзнанието за бъдещето.

Психологически това ни помага да спрем да мислим за нещата, които ни стресират, като нивата на хормоните на стреса спадат и физически човек се отпуска.

Научавайки се как да се справяме със стреса, да го ограничаваме и да си взимаме почивка от него, го овладяваме и започваме да го използваме в наша полза, без да вреди на телата ни.

За тази цел трябва да не забравяме да правим едно изключително важно нещо – да дишаме… правилно.

Видео: