На 5 декември православната църква чества преподобни Сава Освещени. Синът на аристократичен род от Кападокия (Мала Азия) на 18 години става монах и по-късно отшелник в пустинните местности край река Йордан.

С наследството след смъртта на родителите си, той построява странноприемници, болници и един манастир до град Йерусалим. Манастирът „Св. Сава“ съществува и до днес, а през цялото средновековие е средище на активна книжовна дейност и задължителна спирка за всички източноправославни поклонници.

Обреди и Традиции
В българските представи, Сава е жена – светица, сестра на Варвара и Никола, покровителка на чумата, макар че в отделни райони на страната честват празника като на светец – мъж, покровител на вълците (вълчи пастир). Познат е също израза: „Варвара заварява болестите, а Сава ги разсява“.

В някои райони се празнува за сечено и порязано, затова се избягва да се сече и реже. Жените не пипат остри предмети (ножици, ножове, игли), за да не им причинят зло Варвара и Сава. В определени райони празнуват Савинден и в чест на мъртвите. Жените приготвят варено жито и го раздават на гробището за помен.

В този ден яловите булки стават още в тъмно и пресяват брашно през ново сито, обърнато наопаки. А най-старата жена в дома нарежда: „Обърни, чедо, ситото, че да ти се обърне корема.“ и вярват, че след като раздаде омесения и опечен обреден хляб на кръстопът, до годината рожба ще добие.

В определени райони празнуват Савинден и в чест на мъртвите. Жените приготвят варено жито и го раздават на гробището за помен.

„Сава“ от старогръцки е „събота“ (предвиждащ).
Имен ден празнуват: Венцислав, Венцислава, Владислав, Владислава, Десислав, Десислава, Елисавета, Сабина, Сава, Савина, Савка, Савчо, Светослав, Светослава, Слав, Слава, Славей, Славейка, Славейко, Слави, Славка, Славчо, Станислав, Станислава, Съби, Събина, Събка, Съботин, Съботина, Славомир, Сафка