Кофи шоп (coffee shop) на ъгъла на две тихи улички в центъра на Пловдив. Кокетните витринки напомнят на Прованса, а цялата атмосфера пренася във вътрешнокварталните улички на централен Париж и ухае на „искам още”.

Въртят го Мая и Петър, двамата са около 30-те, влюбени един в друг и в това, което правят заедно в „Макарони Bebba“. Тяхната прохождаща бизнес мечта е родена само преди около два месеца.

Петър спечелил сърцето , докато работел в софийска банка. Тя пък тъкмо си била дошла от гурбет в Обединените арабски емирства.

Въпреки че дядо притежавал работилница за точени кори в Попово, сегашната майсторка на фините сладки от малка знаела, че иска да се занимава с туризъм. Много целенасочено завършила езикова паралелка и висше по специалността.

Попада в международна хотелска верига по време на стажа, получава предложение за работа в Емирствата и заминава за Абу Даби. Мая е един от хората, излетели от България с вълната „изтичане на мозъци”, но с усмивка подхвърля:

„Чак пък мозък. Да, бях на работа в чужбина, но през цялото време исках да се върна. Там се роди мечтата да си имам свой кофи шоп у нас. Още там много обмислях нещата и планирах”.

В най-луксозния хотел в меката на богаташите, който се ползва за резиденция на правителството, е посрещала кралица Елизабет, много президенти и премиери от цял свят. В 13-те ресторанта там се „сблъсква“ с изисканата кухня и за пръв път се среща с френския макарон.

5 години на тази работа  пътува много в чужбина и при всеки възможен случай търси информация и опитва от фината сладка със странното име.

Завръщайки се в София, търси майстор да я обучи, намира Йона Петрова, която води кулинарен блог и организира такъв курс, но той се оказва свръхкратък. Следват дълги опити. „Всъщност тренирах повече от 9 месеца, докато стигна до желания ефект и докато изчистя тънкостите на сладките.”

Малко бавно стават нещата, имаме много идеи да се развиваме, тук сме от около два месеца, но реакцията на хората от квартала е много добра, идват и харесват нещата и това ни мотивира да продължаваме, разказва Петър.

Той е лицето зад щанда и снабдител, поддръжка и т.н. Даже лично мели суровите бадеми, защото бадемово брашно в Пловдив няма.

„Малко е като да дерзаеш в нищото, наистина. Млади хора, които искат да започнат нов бизнес. Първо е началната инвестиция, а после идват месеци с въпроса как ще се издържаме.

Но полека-лека нещата стават, познавам и други хора, които започват бизнес, но остават и на старата работа, а много от задачите минават през семейството”, признава Петър.

Смятат, че в началото са подходили идеалистично, и са се сблъскали с неочаквани трудности. Като микробизнес никои не им обръщал внимание, отказвали да изпълнят техни поръчки, защото за контрагентите те били много малки.

„Смятам, че има хора в България, които не са свикнали да изпипват нещата. Аз искам моите покривки да са снежнобели и да нямат ръбове, обаче няма такова химическо, което да ги окачи, без да ги сгъва и ние да си ги вземем.

Може да ви звучи тъпо, но аз държа на това. Искам да е перфектно. Самата сладка го изисква и предразполага към това.”

Украсата на витрините е заимствана от традиционните кофи шопове в Париж