През последните години лечението с билки стана модно в целия свят. На пазара отдавна има готови билкови комбинации, предназначени за различни заболявания. Те стават все по-популярни.
Лечебните растения, които се прилагат при диабет, допринасят да се намали дозировката на лекарствата, а с това и на страничните им действия.
При лекуване с билки и с комбинации от тях е необходим периодичен контрол от лекаря.
Галега официналис (конско ребро)
Многогодишно тревисто растение със синкавовиолетови цветове, от семейството на пеперудоцветните. Цъфти през лятото.
Среща се из цялата страна по влажни места, покрай реките и каналите. За лечебни средства се използува цъфтящата надземна част.
Тя съдържа галегин, флавонови гликози дитанин и др. Прилага се при леки форми на захарен диабет, като допълнително средство към инсулиновото лечение, с което се постига намаляване на инсулина. Притежава и диуретично действие.
Приема се под формата на запарка: една чаена лъжичка ситно стрита надземна част се запарва с една чаша вода. За едно денонощие се изпиват три чаши.
Фазеолус вулгарис (неувивен боб)
Обикновеният боб е познат на всеки – едногодишно тревисто растение, със силно разклонено стебло, цветовете събрани в гроздове. Плодът е боб, прав и увиснал. Използват се добре узрелите (сухи) плодове в периода на пожълтяване. Дрогата е богата на аминокиселини, съдържа още бетаин, аргинин, тирозин, аспарагин, холин и др.
Шушулките на боба се препоръчват при диабет и освен това имат добро диуретично действие.
Приема се като отвара: 15-20 г бобови шушулки се варят в 1 литър вода в продължение на 3-4 часа. След като изстине, се прецежда и се пие на глътки. Дозата за един ден е 1/2 л отвара. По време на лечението трябва да се следи кръвната картина и урината.
Има създадени лекарства от фасул (екстракти), които снижават съдържанието на захарта в кръвта с 30-40 на сто за 10 часа.
Стелария медиа (врабчови чревца)
Многогодишно тревисто растение от семейство карамфилови, широко разпространено в нашата страна. Стеблото е до 40 см високо, силно разклонено, изправено, полегнало или стелещо се, с космена ивица от едната страна между отделните възли на стеблото.
Има тънки разклонени корени. Цветът на врабчовите чревца е истински „барометър“: Ако не се разтвори сутрин до 9 часа, очаква се дъжд. Цъфти през пролетта, лятото и есента. Събира се от май до септември. Лечебна е цялата надземна част, която съдържа сапонин, витамин Е и С, каротин, протеин и мазнини.