Пише ви една отчаяна 42-годишна жена. Преди две седмици съпругът ми, с когото имаме 19-годишен брак и две деца, ми заяви, че иска развод.

И съвсем откровено ми призна, че причината за това е връзката му с 28-годишна негова колежка. Имали намерение да създадат семейство, пък и тя вече очаквала дете.

Оттогава не спирам да плача и да се питам как съм била толкова сляпа да не разбера за предателството му. Той ми изневерявал с нея вече 2 години. Но както най-често става, съпругата научава последна.

Вярвах на Асен, когато ми казваше, че има много работа и затова стои до късно в офиса. И че напоследък пътува много в командировки, дори през почивните дни, защото откриват нови филиали на фирмата в провинцията.

Чаках го, чистех дома ни, за да му е приятно, като се прибере, готвех любимите му манджи и му гладех по 5 ризи, за да има за всеки ден от седмицата. И дори през ум не ми минаваше, че се грижа да е чист и елегантен за другата.

Притеснявах се, че мъжът ми отделя все по-малко време за децата, че вече не ги води на басейн или на риба, както го правеше преди, че дава все по-малко пари в семейния бюджет и не забелязва, че казанчето в тоалетната тече и прозорецът в детската не може да се затваря плътно.

И все пак го оправдавах с голямата му заетост, с многото пътувания и разходите по тях.
Когато ми каза, че тази година няма да ходим семейно на почивка, се примирих.

Отидох с децата за две седмици при родителите си във Велинград и добре, че пожелаха да останат там за цялото лято. И след като се върнах в София, започна моят ад.

Изведнъж сякаш прогледнах и видях, че Асен се е променил до неузнаваемост. Макар че бяхме само двамата, нито веднъж не пожела да правим любов или да отидем някъде на вечеря. Винаги беше намръщен и задълбочен в себе си. А един ден усетих парфюма й – същият като моя! Само че той нямаше как да ухае на него, тъй като в този ден аз бях сложила само дезодорант.

Беше горещо и реших, че е достатъчно. Пък и отдавна не се прегръщахме. Нямаше как да е останала миризма и от предишния ден, защото Асен беше с друг костюм и с чиста риза. Затова пък вечерта вече не беше толкова чиста – имаше следи от червило по нея. Колко банална развръзка! И той си призна – бил влюбен, не можел повече да ме лъже, затова искал да се разделим и да започне от начало. Нито един мой аргумент не успя да го накара да размисли – децата ни, дългият ни брак, през който винаги сме се обичали и разбирали, младостта на другата жена, която можеше да му е дъщеря…

След два дни заедно отидохме при адвокат, за да ни консултира как да се разведем бързо и по взаимно съгласие. Само че на мен ми се искаше да изкрещя, че не съм съгласна! Не желая да си лягам сама в голямото легло, чиято лява половина е студена и празна.

Обичам мъжа си и си го искам обратно! Знам, че онази, другата, едва ли знае, че той обича най-много мусака, нито ще научи скоро, че любимите му ризи са светлосините и че трябва да внимава да не го хване дископатията. Знам, че един ден той ще осъзнае, че е сгрешил и може би ще ме помоли да му простя. Но също така знам, че дори да го направя, никога няма да забравя, че ме предаде – мен, децата, брака ни и любовта.

Не мога да се примиря и сигурно още много нощи ще заспивам върху мократа си възглавница. Или по-скоро просто ще лежа върху нея и ще чакам да съмне. Задушава ме болка и обида. Дано само успея да се съвзема до края на ваканцията на децата.

Изоставена и тъжна