Баба Яга сварила ракията и се чуди, с кой да я изпорка. Обадила се на Змея.

– Аре бе, копеле! Само ти не си умрел, ела да къркаме!

– Добре ма, ида…

Баба Яга си сипала едно и седнала на прозореца да го чака. Гледа търчи тоя, па падне. Стане и па търчи. Падне, стане и па. Стигнал накрая. Баба Яга сипала еликсир, пили по едно, две и го питала:

– Що така тичаше, падаше, тичаше?

– Ми щот, кат си помислим за ракията – бръзам! Ма кат се сетя, че после ще требе да те е*а, припадам…