– Aло, Иван Петров?

– Да, кажете?

– От НАП се обаждаме. Не сте си платил данъка.

– Как разбрахте?

– Това ни е работата.

– Та кой ви плаща за подобна работа?

– Вие. С данъка си.

– Ъ? Аз ви плащам да ме следите дали ви плащам?

– Точно така.

– Защо да ви плащам тогава?

– Защото в противен случай ще Ви пратим полиция да Ви отведе в затвора!

– Кой им плаща за това?

– Вие. С данъка си.

– Ъ!? Да видим дали правилно съм разбрал – аз ви плащам заплата, за да ме следите дали ви плащам заплата, плащам и заплата на полицията и на затвора, за да ме приберат, ако не плащам вашата и тяхната заплата?!?!

– Точно така. Това се нарича „държава“. Не можем без нея.

– Искате да кажете, че вие не можете без нея, тоест без мен?

– Не, не. Всички не можем без нея. Живеем в общество все пак. Всеки си има права и задължения и когато някой не си изпълнява задълженията, друг следи за това. Ето, ние Ви се обадихме, за да си платите данъка. Ако ние не си изпълняваме задълженията, Ваш дълг е да ни се обадите и да изисквате да си ги свършим.

– Ако не следите дали си плащам данъка, тоест дали ви плащам заплатата, аз трябва да изискам от вас да си свършите работата – тоест да ми се обадите да си платя данъка, тоест да ви платя заплатата, за да можете да следите дали ви плащам заплатата?

– Точно така. Така функционира системата.

– Та кой би измислил толкова безумна система?

– Ами всички заедно сме я измислили – Вие, ние, полицаите и затвора. Това се нарича „демокрация“.

– Тоест ние четиримата сме решили аз да плащам заплатата на вас тримата, за да ме следите/санкционирате ако не го правя?

– Точно така.

– Но аз съм против това.

– Тези неща ги решаваме заедно – живеем в държава и в демокрация. Ние сме трима. Повече от Вас сме. Следователно така сме решили всички заедно.