На днешния ден през 1896 г. е умира великият шведски химик и изобретател Алфред Нобел, патентовал над 350 изобретения, сред които динамита и бездимния барут. Той завещава огромното си състояние за учредяването на Нобеловите награди. По повод годишнината от рождението му, решихме да си припомним някои от най-великите му изказвания:

Главната работа на депутатите е безкрайното празнодумство и изнудването на подкупи.

Приятели можеш да придобиеш само сред кучета и гробищни червеи, да и те са заинтересувани само от собственото си насищане.

Аз съм мизантроп, съвсем добронамерен, но все още съм идеалист, който разгражда философията по-ефективно от храната.

Всяка демокрация води до диктатура на поданиците.

Войната е ужас на ужасите, тя е най-страшното престъпление. Бих искал да изобретя вещество или машина с такава разрушителна сила, че всяка война въобще да стане невъзможна.

Богат е не този, който има, а който дава!

Отшелник без книги и мастило е жив мъртвец.

Удовлетворението е единственото реално богатство.

Справедливостта може да бъде открита само във въображението.

Ако имам хиляда идеи и само една от тях се окаже плодотворна, аз ще съм доволен.

Има две неща, които аз никога не взимам назаем – пари и планове. Но ако някой от хората се съгласи да ми подари малко от своето приятелство, аз ще го приема с благодарност.

Работната сила с по-високи морални качество е по-производителна, от колкото грубо експлоатираната маса.

Мирът не може да бъде подсигурен само с добра воля.

Добрата репутация е по-важна, от чистата риза. Ризата можеш да изпереш, репутацията – никога.

Америка не е за мен. В стремежа си да изкара печалби от всичко, тази педантичност засенчва радостта от общуването с хората, нарушавайки чувството за уважение към тях.

Убежденията могат да накарат сърцето да обича, колкото стомаха да храносмила.

Човек може да посочи, без преувеличение, че наблюдението и търсенето на приликите и разликите са в основата на цялото човешко познание.

Считам животът за необичаен подарък, драгоценни камъни, получени за нас от ръцете на майката природа за това, че ние самите да ги шлифоваме и полираме до тогава докато техният блясък не ни възнагради за нашият труд.

Тревогата е най-силната отрова за стомаха.

Надеждата е булото, с което природата скрива голотата на истината.

В деня, в който две армии могат взаимно да се унищожат за секунда, вероятно всички цивилизовани народи с ужас ще разпуснат своите войски

Що се отнася до мен, желая всички оръжия… да бъдат изпратени в ада, където е истинското им място…