Хора, какво ви става? Не знаем как да започнем този материал за поредното брутално насилие, за това и започваме с този въпрос. Макар , че думата ,,хора“ според нас не бива да се ползва за индивидите извършили това.

Историята-малък град до Варна. Двама братя разхождат кучетата си в покрайнините на градчето. Единият е 24 годишен и води мъжко хъски на повод. До него върви 6 годишното му братче, а до тях тича 5 месечно кученце -хъски.

Разходка, слънце, пролет. До един момент, в който малкото 5 месечно кученце хуква след група овце. Кученцето е още малко, всичко му е забавно и търси игра във всичко. Шест годишният му стопанин хуква след него.

Кученцето се вмъква след добитъка в заграждение, след него там влиза и 6 годишният му собственик. Там обаче са и двамата собственици на овцете. Те бързо затварят вратата след 6 годишното дете и 5 месечното му кученце. Блокират и другия изход и започват! Започват побой с тояги над кученцето…да , точно с тояги. Пред очите на шест годишното дете. Кученцето пищи и се опитва да избяга, детето реве и ги моли да спрат.

И те спират…след като оставят кученцето със строшена челюст и със спукан череп.

През това време пристига и големият брат. Не знае на кого да помага…на обляното в кръв кученце или на изпадналия в ужас и треперещ свой 6 годишен брат.

Успява да грабне и брат си и безжизненото и обляно в кръв куче и хуква да търси помощ.

Обажда се на 112 и на полицията. На другия ден пуска и жалба.

В момента лекари се борят за живота на пребитото кученце, а психолози и психиатри работят с 6 годишното дете, което не може да преживее ужаса разиграл се пред очите му.

Толкова.Това е историята за статистиката. Другото са емоциите и чувствата, които усещаме докато описваме тази брутална проява на насилие, безнадежността от това страшно лице на хората и бездушността на институциите. И най-страшното, че това ще остане просто статистика, няма да има виновни, няма да има осъдени и всички ние просто ще го забравим. До следващия случай.

Но случаят има и продължение. За което ще пишем допълнително. За едни трупове облени в кръв, открити на същото място. Трупове, които в опит да се скрият биват заровени. За едни кучето облени в кръв и заровени в общ гроб. За едни ветеринари, отказващи да направят аутопсия. За един прокурор, за който обляно в кръв куче, с кръв и зад ушите дори…е починало от естествена смърт. За едни закони, които ги има на хартия но не и в действие.

И за поредната жестокост, която не намалява, а ескалира безнаказано в нашето общество. Бездейно и пасивно общество.

Източник: ovarna.bg