Светът преживява ракова епидемия, подобна на чумната през Средновековието. Но за разлика от нея тази не затихва. Болестта е във възход от 1940 г. насам. Възрастните лекари са слисани. По тяхно време е било изключителна рядкост млад човек да развие рак. Днес от тази болест масово умират 30-40 годишни, умират младежи и деца.

Нещо се е сбъркало в живота от 70 г. насам и е довело до експлозията на рака. Ето какво:

1. В храната ни се е прибавило огромно количество захар.
2. Храната стана изобилна, лесна, бърза и евтина. В резултат човечеството затлъстя.
3. Земеделието стана промишленост, както и животновъдството. Това промени човешките храни.
4. В околната среда има над 900 канцерогенни химикали, които преди 1940 г. не са съществували. Ние ги вдишваме или поемаме чрез храната.

Вижда се, че ракът и превенцията му в най-голяма степен зависят от това какво ядем. Едни храни стимулират развитието на тумори, други го блокират. И би следвало медицината да е изготвила антиракова диета, а лекарите да ни казват кои храни да избягваме и на кои да наблягаме.

Лекарите обаче, дори онколозите, имат бегли познания за храните. Някои си нямат и представа за техните било канцерогенни, било лечебни свойства. Д-р Давид Серван-Шрайбер, сам разболял се от рак, описва този парадокс. От лекуващите го лекари той получавал твърде общи съвети, за които би се сетил и сам: да яде повече плодове и зеленчуци, да намали мазните храни и алкохола.

Защо медиците не спазват завета на Хипократ: „Храната да ти бъде лекарство и лекарството да ти бъде храна“? Защото познават свойствата на фармацевтичните продукти, а не на разни храни, чайове и билки. В медицината се допуска препоръка към пациента да се променя само в един изрично определен случай: когато е направена серия от т. нар. двойно слепи изследвания за ефикасността на дадено лечение при хората. Затова един онколог не обръща внимание на опитите с мишки, докато не бъдат направени и с хора. И да е прочел за някой пробив, той чака този пробив да се материализира като кутия с хапчета в аптеката.

За всяко ново средство против рак се харчат 1 млрд. долара. Но тази инвестиция се връща с огромна печалба на фирмата, която държи патента на новото лекарство. Най-доходоносното хапче в историята на фармацията е липитор. В пика на продажбите му то носи $ 1 млн. на час, $ 9 млрд. на година. Но липитор е синтетична молекула с тесен сектор на въздействие и не може да се сравни с необозримата сложност от съставки на някоя естествена храна, например малините.

Да се инвестира голяма сума за доказване на тяхната полезност е нерентабилно, защото малините не могат да се патентоват. И да последва скок в продажбите им, той няма да покрие разходите и да напълни джоба на инвеститора. Затова и никой не изследва върху хора антираковото действие на дадена храна. Затова и още няма диета против рак.

И все пак има доста данни за биохимичните ефекти на раковите и на антираковите храни. Д-р Колин Кембъл от Корнуелския университет ги обобщава така: Туморът е като плевел. В първата фаза на развитието му той е семе, попаднало в градината.

Следва фаза на поникване (активация). В третата фаза (разсейване) растението бурно се саморазсажда, нахлува в лехите и излиза чак на тротоара. Растение, което не се саморазсажда, не е плевел. Същото важи и за туморите.

Появата на опасно семе зависи от гените и от средата: токсини, радиация, химикали. Поникването обаче зависи от диетата. Даже при добри условия за активация (лоша храна и вредни навици) дневно само една от 10 000 ракови клетки може да стане тумор. Хората носят в телата си еднакъв брой микротумори, но ги потискат чрез храната, също както градинарят бори плевелите чрез въздействие върху почвата. Нашето тяло е почвата за раковите семена. А храната ни е тор или пестицид за тях.

Модерни храни в примитивни стомаси

Генетически тялото ни е нагодено към диетата на първобитния човек. То още не се е приспособило към земеделските храни. Земеделие има от 105-110 века, а това е доста къс период за пренастройване на гените. Нужни са десетки хиляди години, за да свикнат телата ни с малкия брой култури в сравнение с дивите растения и с месото на малкото видове домашни животни в сравнение с дивеча.

А промишленото земеделие, развило се след 1960 г., свежда цели 56% от приеманите калории до 3 източника, като и трите не са съществували през палеолита. Това са захарта, бялото брашно и трансмазнините. И трите директно подхранват рака.

Биомасата (тоест живата материя на Земята) е предимно дървета и листа, които нашите стомаси не мелят. Само малка част от растенията и животните са годни за консумиране от хора и си струва да бъдат събирани и улавяни.

Преди, да речем, 2 млн. години едно стадо от 10-15 човекоподобни самци и самки плюс техните деца всекидневно е обхождало обширен район, за да се храни. Събирало е всичко ядливо: плодове, треви, гъби, корени, ядки. По онова време под 0,1% от растенията на 1 хектар са ставали за ядене. Останалите са били несмилаеми (дърветата), нискокалорични (някои мекотели), или отровни (някои гъби). Други пък са били трудни за събиране (като насекомите и ларвите им).

А земеделието доведе нещата дотам, че хората вече усвояват 90% от биомасата на 1 хектар. Този хектар изхранва 10-100 пъти повече земеделци и скотовъдци, отколкото ловци и събирачи.

За първите хора месото е рядко угощение. Едни животни са били опасни за лов, а други са били неуловими. Едва когато си прави оръжия, човекът слага на трапезата си месо и риба, но като редки деликатеси в малки количества. Така можем да определим първобитната диета като сбор от 90% растителни и 10% животински храни.

Но човекът се изхитрява да култивира онези малко на брой видове растения и животни, които са годни за изяждане от него. С времето питомните животни изместват дивеча като основен източник на белтъчини за хората. Овце, крави, кобили, сърни, як, биволици, камили вършат 5 жизненоважни услуги на човека: дават мляко, месо и тор (за посевите), теглят плугове и носят товари. Докато са живи, те осигуряват много повече калории, отколкото ако бъдат заклани и изядени.

А повечето калории означават и повече деца. Затова земеделците и скотовъдците са взели бърз превес над ловците и събирачите, изтласкали са ги в негодните за земеделие райони и са ги обрекли на изчезване. Заедно с тях обаче изчезва и здравословното съотношение от 90:10 растителна към животинска храна. От него днес няма и помен.

Бичът на сладкото

Единственият източник на рафинирана захар за нашите предци е бил медът. В палеолита един човек е консумирал до 2 кг мед на година. С появата на земеделието консумацията на захар расте, но слабо и през 1830 г. е 5 кг годишно на човек. През 2001 г. тя стига шокиращите 70 кг, сочи американско изследване от 2005 г. Днес е още повече – 76 кг.

Туморите са много гладни за гликоза, понеже метаболизмът им зависи от нея. За това откритие немският биолог Ото Варбург става нобелист през 1931 г. Днешните томографи за диагностика на рак се основават на извода на Варбург. Те сканират тялото за места, където се консумира много захар. Ако някоя област се откроява, там има тумор.

Трапезната захар и бялото брашно са храните с най-висок гликемичен индекс. Когато ги ядем, нивото на гликозата в кръвта скача рязко. Тялото трябва незабавно да отдели доза инсулин, който да подпомогне усвояването на гликозата от клетките. Освен това се секретира и една молекула, която стимулира растежа им – инсулиноподобен растежен фактор. Заради нея раковите клетки усвояват гликозата като тор и завземат съседните тъкани.

Изводът е, че за борба с рака трябва да се намалят инсулиновите пикове в кръвта, т.е. почти да не се яде захар и бяло брашно.

Изкуствената захар

Днес е с 35% по-евтино захар да се рафинира не от тръстика и цвекло, а от царевица. Така една нова добавка плъзва като плевел в храните – фруктозният сироп. Нейната история започва от 1840 г., когато е открит начин да се извлича нишесте от царевицата – мокрото мелене. През 1866 г. измислят как да превърнат нишестето в гликоза чрез третиране с киселини и се появяват първите подсладители. След още 70 г. заменят киселините с ензими и чрез ензимната хидролиза на нишестето подсладителите стават още по-сладки, макар и не колкото захарта.

Всеки може да изпълни ензимната хидролиза с уста. Лапа една солета и дъвче, докато усети как нишестената каша става сладка. Ензими в слюнката са разградили сложните молекули на нишестето до по-прости – гликоза. През 1969 г. японски химици пробиват „бариерата на сладостта“ чрез ензима гликоза изомераза и превръщат гликозните молекули във фруктозни, които са доста по-сладки.

Така се ражда наситеният сироп – смес от 55% фруктоза и 45% гликоза. В него фруктозата обаче не е естествена, като в плодовете, и затова той не се третира безвредно от инсулина. Сиропът е токсичен, но го добавят във все повече храни. И то не само в захарните изделия, но и в тестените, а също и в напитките.

От 40 години човешките тела, изнемогващи да преработят толкова много захар, се претоварват с още повече, с много повече захар. Резултатът е 5-10 пъти повече случаи на рак в сравнение с хората на нискозахарна диета. За диабетиците рискът е още по-голям: за рак на гърдата – 7 пъти, за рак на простатата – 9 пъти по-голям. Високият гликемичен индекс повишава и риска от рак на панкраса, на дебелото черво и на яйчниците.

Организмът обаче не може без гликоза. Всички въглехидрати в храната се превръщат в гликоза и най-много от нея отива за мозъка. Той е едва 2% от телесното тегло, но консумира цели 18% от калориите. Мозъкът се храни само с гликоза.

Това обяснява неутолимия ни глад за сладко. При толкова вкусови рецептори най-позитивен и най-силен е сигналът за сладко. И да сме сити, ни остава апетитът за сладки неща. Заради това ги има десертите и зъбите ни издържат на сладко.

Организмът няма бариера за него, той би поел всякакви количества въглехидрати. И тук именно е шансът на рака. Той се наторява от онези захари, които бързо се разграждат до гликоза, т.е. имат висок индекс и причиняват стръмен инсулинов пик.

Сладък живот, но без захар

За да се предпазят от рак, хората трябва да спрат трапезната захар и избеленото брашно. Това значи да пият кафето си без захар. Чая също. Плодове обаче могат да се ядат без мярка, но да не са в компот, конфитюр и пр. и да не се подслаждат със захар или сироп.

Има естествено сладки храни, които не вдигат кръвната захар. През 2003 г. екипът Сидни, въвел гликемичния индекс, посочи най-добрата от тях: нектар от агава. Вкусът му е чудесен, прилича на слаб мед. Той е 3 пъти по-сладък от захарта, но индексът му е 4-5 пъти по-нисък от този на меда. С него може да се подслажда всичко.

За да се забави асимилацията на захарите от житото, трябва да се яде не бял, а многозърнест хляб. Той се пече от пшеничено брашно, смесено с брашно от овес, ръж, ленено семе и др. Добре е да е квасен, а не с химическа мая, която вдига много кръвната захар. По същата причина трябва да се избягва белият ориз. Най-добре е да се мине на кафяв или на ориз басмати – те са с нисък индекс.

Много нисък е индексът и на зеленчуците и варивата – боб, грах и леща, а също на кромида и чесъна, боровинките, ягодите, черешите. Най-нисък е на малините. От изключителна важност е да не се ядат сладкиши (вафли, бонбони, сладолед, пасти, бисквити) между храненията. Те вдигат равнището на инсулина тъкмо в периодите на естествения му спад час-два след хранене. Асимилацията на захари се забавя и инсулиновите пикове спадат и когато ядем другите храни в комбинация със зеленчуци и зехтин.

Източник: Mila.bg