Скъпа моя, днес нямаше да съм тук, ако не беше ти.

Имаше моменти в живота ми, когато бях на колене. Моменти, в които бях изгубила себе си. И пътя си. Moменти, в които се мразех за грешките и слабостите си. Моменти, в които ми се искаше да се откажа.

Но ти винаги беше там. Вярваше в мен. Вдигаше ме. Връщаше духа ми.

Благодаря ти.

Благодаря ти, че виждаше красивото в мен, истинското в мен. Че виждаше мен.

Благодаря ти, че никога не ми каза да замълча, да преглътна, да се примиря.

Благодаря ти, че ме накара да обичам себе си такава, каквато съм.

Благодаря ти, че ми напомняше какво заслужавам, и ме караше да се боря за него. За себе си. За щастието си.

Благодаря ти, че ме изслушваше, за да се науча да чувам себе си.

Благодаря ти, че ми позволяваше да се облегна на рамото ти.

Благодаря ти, че беше до мен.

Благодаря ти и знай, че винаги ще съм там, за теб.

Защото без теб нямаше да съм тук, където съм днес.

Затова искам да ти кажа:

Когато имаш нужда от топлина, за да сгрееш сърцето си, извикай ми.

Когато имаш нужда от сила, за да се бориш за мечтите си, извикай ми.

Когато имаш нужда от светлина, за да виждаш по-добре пътя си, извикай ми.

Когато имаш нужда, извикай ми.

И аз обещавам, че ще дойда.

Ще те прегърна и ще кажа:

Имаш ме. Имаш любовта ми. Имаш рамото ми.

Ще те прегърна и кажа:

Силна си. Смела си. Истинска си.

Ще те прегърна и ще кажа:

Благодаря ти!

Източник: dama.bg