Пътешествениците – една особена нация, нация без знаме и без граници, но нация, обединена от много силно общо!
Общото идва най-вече от потребността на всеки един пътешественик да бъде именно такъв. Независимо дали ще пътува с тялото си или с ума си, той има тази силната потребност да се освободи от границите на местното, познатото, сигурното.
Пътешественикът се ражда в мечтите. Мечтите са втората обща чета у всеки един от тях.
Мечтата е горивото, което пали огъня у съзнанието, която създава желанието за отпътуване, потребността за новото и непознатото.
Има една особена категория пътувания, които пътешественикът сбъдва само в своите мечти. Всеки един роман, това е едно пътуване в мечтите и фантазиите на писателя, който е откривател и създател на един нов уникален свят.
Друго, което съществува у всеки един е потребността от търсене и откриване, независимо дали това ще е търсене на един нов хоризонт или на един нов АЗ. Откритието е плода в градината на пътуващия.
Жаждата към познание е следващият обединител на нацията на пътниците. Знанието е прозорец към непознатия свят за онзи, който желае да погледне през този прозорец. В пътуването си те създават както своята история, така и много други чужди, за което можем да ги наречем едни събирачи на души, събирачи на опит.
Пътешествениците посягат към непознатото и го улавят с ума и в съзнанието си. Така отново се връщаме към потребността – в случая потребността, плод на желание към новото и отричане от старото.
Шекспир нарича пътешествениците бунтовници, „разлюбили родното място, почти гълчащи Бог“. А може би Бога на пътешественика е самият той, защото всичко, с което разполага в своето пътуване, са собствените му сили да устои на пътя.
Иронията на живота прави така, че пътуващият става пътешественик не в своето пътуване, а в своето завръщане, носейки събраните от него знания. В противен случай той би бил просто един изгубен за хората странник.
Приемайки неговите спомени, общността го титулува като „пътешественик“. Завръщането е цената, която трябва да плати. „Пътуването е успешно, когато пътешественикът се върне като посланик на страната, която е посетил“.
Последното, но може би и първо, втори и трето – всеки един пътешественик има в себе си тази неумолима нужда от свобода. Свободата да бъде себе си извън рутината на общопознатото, свободата да вижда и да чувства новото, свободата да няма рамка, в която да се налага да съществува, свободата да не му се налага да съществува, а да може да си позволи да живее, най-често сам със себе си, заобиколен от много различни места и хора.
Автор: Гергана Костадинова
Източник: HighViewArt
