Противно на общочовешките разбирания, не всеки си пада по стандартния секс. Някои предпочитат повече емоционалния контакт с друго човешко същество. Този тип хора, според сексолозите, се наричат демисексуални. За тях е характерно да търсят силно емоционално обвързване.
Демисексуалните имат нужда от дълбока и чувствена връзка. За тях усещането за близост е причина да се почувстват сексуално привлечени. Единствено с емоционалната връзка те биха могли да усетят сексуална възбуда.
Все още предстои обаче терминът демисексуален да премине през класификация, тъй като той не е сексуална ориентация, а по-скоро моментно състояние или парафилия (специфична сексуална потребност).
Демисексуалният може да бъде както хетеросексуален, така и хомосексуален човек. Тази потребност могат да имат както мъжете, така и жените.
Според американски изследователи, демисексуалната парафилия се припокрива с асексуалността. Но докато при асексуалните хора или няма никакъв интерес към интимното, или той е много малък, при демисексуалните съществува възможността за сексуална възбуда, но само в определени случаи.
Те трябва да се почувстват обвързани с друг човек. Сексът за демисексуалния не може да бъде просто гимнастика. Необходимо е наличието на чувства, които да разпалят вътрешния огън.
„Демисексуалността е сексуална ориентация, която е центрирана в страстта и възбудата“, смята американската журналистка Оливия Дейвис – „Такъв човек би бил заинтересуван от секса, само ако той е с човек, когото обича. За демисексуалния важни са любовта и страстта“.
Повечето хора започваме да изпитваме сексуални влечения в пубертета. Според експерти на чуждестранния Independent, демисексуалните остават по-встрани от това. Те по-трудно успяват да разгърнат полето на интимното, защото са резервирани и недоверчиви.
Демисексуалният индивид, независимо дали е жена или мъж, търси любовта, избягвайки с остра категоричност еднодневните креватни сондажи. В общия случай жените търсят своя принц на бял кон, докато мъжете своята мила и прекрасна половинка. Докато не открият любовта, те нямат грам интерес да се потапят в интимното.
Поради това за тях е напълно възможно да се чувстват изолирани, докато връстниците им започват да попадат в периода на честите влюбвания. През това време от съзряването демисексуалният човек се чуди дали той също ще има възможността да обича и да има интимни контакти с други хора.
Според някои критици понятието демисексуалност не е сексуална ориентация, а по-скоро оправдание с академичен привкус. То се използва от хора, които не искат да дават обяснение защо не желаят да имат безразборен полов живот.
Демисексуалността може да се обвърже и с обективни медицински факти като например ниското либидо. То може да възникне след депресивни състояния, хормонален дисбаланс или лекарствена терапия. Ниското либидо предизвиква липса на сексуален интерес, което е част от обяснението на понятието демисексуалност.
От другата страна има учени, които вярват в демисексуалността като сексуална ориентация. Тяхното мнение е, че тези хора просто искат да се насладят на дълбоката романтика в любовта. За тях не съществува модерното чудо „приятели с привилегии“ или флирт в кръчмата. Просто сексът трябва да е подкрепен с обич.
Александър Градинаров
Източник: tialoto.bg
