Най-добрият контрольор е потребителят. Ако той е добре информиран, чрез избора си може да въздейства най-добре на пазара. Това каза Богомил Николов, председател на Асоциация „Активни потребители”, пред БНТ по повод информацията, че храните, които се внасят в Източна Европа, са с по-лошо качество от тези, които се продават в Западна Европа.

Според диетолога проф. Донка Байкова това е рисково. „По-високите мазнини означават, че са сложили по-голям процент сланина за сметка на по-малкия процент добро месо, макар и едносортово. Мазнината е носител на вкуса. Ако сложат частично хидрогенирано палмово, намалят какаовото масло, изобщо ще има различие във вкуса”, обясни тя.

„Подкрепяме този призив на Вишеградската четворка, защото те са активни – това са Полша, Унгария, Чехия, Словакия, сега се присъединяваме ние, Хърватска, Румъния, Естония, и казваме, отдавна пледираме за това: кроасаните в България да са със състава на тези във Франция, а не с много Е-та. Защото в момента вкусът може да бъде достигнат с най-различни овкусители, ароматизатори, оцветители”, добави тя.

„Обясняват ни за различията в състава, че ние имаме вкусови предпочитания към промяна на рецептурния състав и с това Европейската комисия, експертите, ги оправдават тези производители на храни. Но ние не сме съгласни. Ние искаме щом купуване дадена марка шоколад или колбас и той е наистина италиански, френски и пр., да бъде точно такъв, какъвто се продава на техния вътрешен пазар”, заяви диетологът.

„Ние сме си виновни в голяма степен, защото ние произвеждаме за нашия пазар кифлички с лоши показатели, с не толкова здравословни съставки, в частност кроасаните, за нашия вътрешен пазар – с 11 Е-та, а за Франция, представете си, с натурални рецептурни съставки – с краве масло и там няма Е-та. Ние казваме: защо нашите деца ще ядат такива печива, а френските, примерно, различни?”, добави тя. Според Богомил Николов от асоциация „Активни потребители”, че ниските цени в Източна Европа са само един от факторите за това в тези страни да се внасят по-нискокачествени продукти. Той призна, че нашите регулиращи органи не са толкова ефективни, колкото тези на запад. Николов смята, че проблемът с различното качество трудно ще се преодолее със законодателни промени и регулации.

„По-скоро това трябва да става с такъв топ изследване, като това в Словакия. Това трябва да става рутинна практика. Така се е случило в западните държави още от 50-те-60-те години. Непрестанно тестване и публикуване на качеството”, посочи той.

Качеството на храните и хранителните продукти, които се предлагат на българския пазар, включително и в големите вериги магазини се контролира от Българската агенция по безопасност на храните.

„България участва наравно с всички други държави членки в единния европейски пазар и прилага пряко законодателството на ЕС. В България се прилага освен общото национално и европейско законодателство и нашите утвърдени стандарти”, каза д-р Кремена Стоева – началник-отдел в „Дирекция Контрол на храните“ в Българската агенция за безопасност на храните /БАБХ/.