Човек се страхува от любовта заради раздялата, заради това, че може да липсва взаимност, заради това, че тя може би няма да продължи достатъчно дълго… Но това се оправдания, илюзии…
Истината е в това, че човек се страхува да излезе извън границите на собствената си личност. Страх го е от болката, но това не е истинската причина за страха му.
Всеки човек е бил нараняван физически и психически и винаги го е превъзмогвал. Случвало му се е много пъти, случвало се е на много хора, на всеки от нас! И винаги Животът е показвал едно! Човек е по-силен от болката и без значение, колко голяма е тя, той може да я превъзмогне!
Всъщност човек се страхува, не от болката, а от Неизвестността. С болката се е срещал хиляди пъти и винаги я е побеждавал, но Неизвестността е нещо друго. С нея човек не се е срещал никога, доближавал я е, но тя винаги му се е изплъзвала.
Неизвестността крие всичко в себе си, всички тайни на Живота. В океана на Неизвестността човек не може да оцелее. Ако се хвърли в него, повече няма да излезе. Да, от океана ще излезе човек, ще носи същото име и същите дрехи, но няма да е вече същият.
Човекът, който е бил, го няма вече, той се е удавил в океана и на негово място от същия този океан на истинския живот се е родил нов човек.
Причината, поради която човешкото същество се страхува от Любовта е, че тя е мост към Неизвестността, и ако той има смелостта да тръгне по този мост и да достигне отвъдния му край, ще е узнал още една от тайните на истинския пълноценен живот. Живот, в който мечтите не са блянове, а месеци, дни, години, не са нереални, напротив те са ежедневието, защото биват изживявани…
Неизвестността означава смърт, Смъртта означава неизвестност. А от тях единствено се страхува човекът. Той се страхува от смъртта, защото знае, че не може да знае какво има от другата й страна, за него тя е неизвестност. Но от друга страна той се страхува от Неизвестността, защото тя означава смърт. В нея той може да навлезе, но не и да излезе.
Но смъртта винаги означава и ново раждане, промяна, обновление. Човек умира и се ражда в Неизвестността, когато изживява Любовта. След нея той вече не е същият и никога няма да бъде. И все пак Любовта е прекрасна, най-прекрасното нещо на този и онзи свят.
Чрез нея човек умира и отново се ражда, пречистен и обновен, притежаващ нова енергия и желание за живот. Нима тогата тази смърт е толкова плашеща? Моят отговор е НЕ! Нека любовта ме понесе на своите криле, нека ме захвърли в Неизвестността – бездната, в която ще намеря смъртта си… Но в тази бездна ще се роди човек, нов човек, преизпълнен с жажда за живот!
Той ще носи спомена за човека умрял в бездната, ще носи най-доброто, което е притежавал мъртвия. Но недостатъците му ще са погребани, защото те, за разлика от човека, не притежават способността да се раждат отново, могат единствено да умрат!
Любовта е пътят към тази бездна, но тя е и изходът. Защото тя продължава дори отвъд Смъртта. Болката умира заедно със стария човек, но Любовта остава, тя продължава да живее заедно с новия човек, чрез него…
Любовта е Смърт, но и Раждане, възкресение за нов живот, пречистване и обновление, пълноценен Живот!
Некрос, из книгата „Философия на живота“
HighViewArt
