Мъж и жена живели заедно 30 години. В деня на техния 30-годишен юбилей жената, както обикновено, изпекла питка – тя правела това всеки ден, това отдавна било традиция в семейството.

На закуска, както винаги, тя разрязала питката напречно и намазала с масло двете части. И както всеки ден посегнала да подаде на мъжа си горната половинка, но ръката й се спряла…

Помислила си: „В деня на нашата 30-годишнина самата аз искам да изям тази румена, препечена част от питката; за нея съм си мечтала 30 години. В края на краищата, 30 години аз бях примерна съпруга, отгледах му прекрасни синове, бях вярна и добра любовница, въртях цялото домакинство, толкова сили и здраве отдадох на семейството ни“.

Вземайки това решение, тя подала на мъжа си долната част на питката, а ръката й затреперила – нали нарушавала 30-годишната традиция!

А мъжът й, поемайки питката, й казал:

„Скъпа моя, днес ти ми направи неоценим подарък! 30 години не съм ял своята любима долна част на питката, защото смятах, че тя по право ти принадлежи“.

Улисани в ежедневието си често забравяме да обръщаме внимание на мъничките неща, които ежедневно другите правят за нас, а именно в тях се крие неизмеримата обич.