В блога си Григор Гачев представя поредната доза от лекарски истории, някои смешни, други предизвикващи тръпки на ужас, повечето взети от реалния живот. Някои от случите са споделяни от познати на автора лекари и аптекари, а други циркулират като вицове в интернет.

***

Бърза помощ. Повикване – „лошо му е“. Пристигаме – кръвното почти го няма, глухи сърдечни тонове, мраморна кожа, студена лепкава пот, задъхва се и не може да легне… По данни на жената – три дни го болели гърдите, не разрешавал да викнат нас и слушал на запис някакъв биолечител. ЕКГ – инфаркт. Смъртен изход 15 минути след постъпването в реанимацията.

***

Детенце, родено в седми месец, Даун, тетрада на Фало, вътреутробна инфекция, пълен комплект. Мамичка на 16 години, татко няма. Баба на 30 и малко, от които поне 20 не се е разделяла с бутилката и цигарата. Дошли да им се отчетем защо не им даваме да си вземат детето, а го държим и лекуваме.

Обясняваме какво означава да е недоносено, генетични дефекти, пороци и прочее. Рисуваме на хартия. На въпроса „Е как се е получило така?“ обясняваме как бременността трябва да се наблюдава, да се правят анализи. Реакция:

– Я стига сте ни дрънкали! Заразили сте ни детето с гъне… гане… гнетическите си болести, а после нас обвинявате! Сега какво да правим? Вие при раждането не видяхте ли, че детето не е читаво? Не можахте ли да го набутате обратно, да поседи още малко, докато се оправи? Безсъвестници такива!…

***

Излиза един от стоматолозите ни в отпуск по болест. Остеохондроза на ръката, не може да я мръдне. А на следващия ден пациент иска да се запише точно при него.

– Няма как, господине. В отпуск по болест е, ръката му е на практика парализирана.

– Е и кво, не може ли да работи с една ръка?

***

Четиригодишно детенце. Повръщане, жажда, ужасна дехидратация. Пускаме изследвания на кръвта – всички кръвни клетки в норма, инфекция няма. Рентген на череп – няма оток на мозъка. Гастроскопия – нищо подозрително. Две седмици го държим живо на системи, не можем да открием какво му е.

Родителите ни гледат намусено и мърморят под нос какви некадърни са лекарите и колко по-добри от тях са натуропатите.

Почваме да пускаме всякакви безумни изследвания, дано нещо ни закачи вниманието. Най-после се сещаме да пуснем проба за калций в кръвта – излиза ниво, близко до несъвместимо с живота! Зяпваме и се чудим – детето е при нас, храната е болнична, няма как да го прехранваме с калций. Нито с витамин D…

Тук един от нас, очевидно слушал по-внимателно какво мърморят родителите, ги притиска до стената.

След малко по-настоятелно разпитване си признават, че са му давали слонска доза витамин D в течение на месеци, по предписване на натуропат. Не сметнали за нужно да ни кажат, понеже то е природно и безвредно, и не е наша работа. Освен с витамина също така го тъпчели със сребро на прах, соли за вана и камилско мляко. Тайно от нас, докато са сами с него в стаята.

Веднага терапия за предозирания витамин, хелати за среброто и всичко останало. Седмица по-късно детето е кукуряк. Обясняваме на родителите, че терапията на натуропата го е отровила.

Те се извиняват и чудят. Четем в очите им недоверие. Предлагаме им, ако не ни вярват, да я почнат пак, като си го вземат в къщи, и им казваме след колко време ще почне да повръща пак. Почват да се усещат, че не ги лъжем, и наистина са си докарали детето на ръба на гроба. Обещават да спрат „терапията“.

Не вярвам. Рано или късно ако не този натуропат, някой друг ще им пробута друго натуролечение…

***

Докараха ни наскоро случай на тройно сътресение на мозъка.

Шестгодишно момченце. Люлеел се на люлката, решил да скочи – туп по лице, разбит нос и ударено чело. Опитал се да се надигне – люлката, която още се люлеела, го халосала отзад по тила. В този момент пристига скочилата от пейките наблизо майка, дръпва го от пътя на люлката, поглежда го, вижда кръвта по челото и припада. Халосвайки му главата в асфалта.

След точно два дни юнакът вече по цял ден се носи по коридорите на отделението и лекарите търчат след него, спъвайки и подхлъзвайки се и докарвайки на себе си сътресения на мозъка…

***

Тригодишно детенце. Имало температура. А освен температурата установявам, че има и зверска диария – очевидно инфекцията е чревна. Изписвам антибиотик за нея. Майката ме гледа със смес поравно възмущение и съжаление:

– Вие не знаете ли, че диарията не бива да се лекува!

– Моля?! Детето е с чревна инфекция!

– Именно! Детето трябва да изака инфекцията, иначе тя ще остане в червата и ще се размножава!

***

– Докторе, боли ме коляното, ама направо адски! Половин година ме мъчи вече, едвам се търпи, а вчера така ме заболя, че чак се наложи да му правя компрес със зелеви листа!

***

Дежурен съм в травматологичния кабинет. Мъж отвън напира да влезе преди другите, да съм му сложел инжекция срещу бяс.

– Взехте ли си номерче от регистратурата?

– Не.

– Добре, вземете и елате, ще ви сложа инжекцията без ред.

– Ако ви се обидя и си тръгна, няма после очите да ми видите!

След половин час ми звънят от регистратурата:

– Тук някакъв поиска книгата за оплаквания и изписа три страници жалба срещу теб…

Май беше прав да иска спешно инжекция срещу бяс…

***

Идва четиридесетинагодишен мъж. Води четиригодишния си син, ама идва заради себе си. Имал температура. 37.2… Въздъхвам и пиша цялата бумащина около прегледа. През това време малчуганът идва при мен и ми заявява:

– Чичко, ти си мухльо!

Прав е.

***

31 декември сутринта. В Бърза помощ звъни млада жена. Вече половин година я болял корем, та решила все пак да провери дали не е нещо лошо. И понеже не знае отворена ли е болницата днес…

***

Обяснения на новогодишни пациенти:

– Просто исках да видя защо пиратката не ще да гръмне…

– Исках да покажа на приятелчетата как се чупят бутилки с глава…

– Само една бутилка съм изпил! Не може ли човек да почете Новата година?!

– Просто реших да се изкъпя малко, да се поразхладя…

– Бях любопитен какво ще стане, ако седнеш на бутилката с шампанското…

– Голяма работа, че съм отварял бутилката срещу лицето си!

– Че кво му е на бебето! И то е човек, не може ли да пийне и замези за Новата година?

***

И за завършек на записа – малко аптечни бисери:

– Ало, аптеката ли е? Докараха ли ви таблетки?

– Преди месец ми дадохте един страхотен чай, може ли още от него?… Не, не помня как се казваше… Как от какво лекува? От всичко ме излекува!…

– Имате ли един такъв обезболяващ препарат за спортисти, казва се „аерозол“? Че го търся по сума ти аптеки, и никъде го нямат.

– Като ви ги докарат тия инжекции, може ли и да ми ги сложите?

– Търся лепило за челюсти.

– Имате ли трева от червено дърво?

– Какъв ви е размерът на капкомерите?

– Имате ли спринцовки по 2 кубически метра?

– Една диетична помада, ако обичате.

– Имате ли освободителни таблетки? (Слабителни.)

– Имате ли спирален бинт?

– Имате ли таблетки за нощем? (Виагра.)

– Дайте ми бромхексин на Бевърли Хилс. (Берлин Хеми.)

– Имате ли трихомоназа? (Трихомонацид.)

– Продавате ли аспиринова киселина?

– Имате ли настойка от електрошок? (Елеутерокок.)

– Свещички дето се слагат вечер, трябва ли да се вадят сутрин?

– Имате ли помпа за източване на тлъстини?
– ?!
– Литър струвал на черния пазар 1500 долара! Пък аз, както виждате, си имам в излишък…

***

Пред щанда с презервативите:

– Имате ли нещо срещу температура, за тримесечно дете?

– За тази възраст – само свещички. Искате ли?

– Не стават! Претърсих му цялото дупе – няма къде да ги пъхна!…

***

– Имате ли простатит?

– Това е болест, не лекарство.

– Ама имате ли?

– Не, за щастие. Да не търсите простамол?

– Ега ти аптеките! Никъде го нямат!…

***

– Дайте ми нещо срещу алергия.

– Искате ли кларитин?

– Искам, ама… Господи боже, това ли е цената?!

– Да ви дам тогава лоратадин? Стотинки е.

– Абе я не ми пробутвайте тия евтинии!…

***

Източник: webcafe.bg