В мене никой не се влюбва наистина.

Или бягат, или стават обсебени.

Заживявам набързо в сърцата им.

Някак кратко.Сезонно. И временно.

Или пък, се вторачват в очите ми,

сякаш аз съм единствено чудо.

И се мъчат да вържат крилете ми,

че летели били…пеперудени…

Аз не искам такова обичане.

Искам истинско. Като дишане леко.

Като чая във зимните утрини.

Като цвете край горска пътека.

Искам лесно и просто обичане.

Без условия и без да ранява.

Любовта, казват, трудна била…

Всъщност, май, ние трудна я правим.

Caribiana