Има любов, която не забелязваш, защото мимолетно просветва в баналността на дните и не оставя следа.

Има такава, която те връхлита като торнадо.

Има и такава, която се колебае да прекрачи прага на настоящето.

Ала има любов, която променя съзнанието и срива стени. Тази любов те кара да страдаш или те оставя без дъх от щастие. Веднъж те води, друг път е сляпа – убива те, за да те възкреси. Такава любов не можеш да пренебрегнеш – тя просто те намира. Когато се случи, знаеш, че животът ти няма да е като преди.

Това е любовта, която остава, дори някой ден да си тръгне от теб. Където и да отидеш, я носиш със себе си. За тази любов си струва всяка саможертва.

Тя идва, за да ни промени, и само от нас зависи дали ще ни възвиси, или погуби. Такава любов ни дава силата да преодоляваме препятствия, доближава ни до Създателя, превръща ни в чудотворци.

Да позволиш на някого да си тръгне, не означава да го загубиш. Връзката между двама души е само тяхна и никой не може да застане между тях – нито времето, нито разстоянието, нито религията.

„Пчелата“, Оура Лов