Много хора допускат грешката да търсят партньор като средство за разрешаване на собствените си проблеми. Смятат, че една интимна връзка ще ги излекува от мъките им, от отегчението, от липсата на смисъл в живота им. Очакват двойката да запълни празнотата в тях. Каква ужасна грешка!
Когато избирам партньор с такива очаквания, накрая неизбежно намразвам човека, който не ми дава каквото съм очаквал. А после? После може би ще потърся нов, и нов, и нов… Или ще реша да прекарам живота си, оплаквайки се от съдбата.
Ето защо, настъпят ли трудности в отношенията, първо трябва да осъзнаем, че те са неделима част от пътя към любовта.
Разрешението е в това да се откажем от илюзията за съвършената двойка, в която няма конфликти и партньорите са вечно влюбени. Това е истинският смисъл на двойката: не спасението, а срещата. Или по-скоро срещите.
Да си влюбен означава да обичаш сходствата, а да обичаш значи да се влюбиш в различията.
Любовта е свързана с това, да не се насилвам да бъда такава, каквато предполагам, че той би искал да бъда. Всички любовни истории завършват с щастлив край: Оженили се и заживели щастливо. На вниманието на наивните: двойката не е това.
Двойката е нов път и предизвикателство. С нея нищо не свършва. Тъкмо обратното, всичко започва. Освен едно: илюзията за съвършен живот без проблеми.
Това, което мога да очаквам от двойката е да имам другар по пътя си в живота някой, който да ме обогатява и на свой ред да се обогатява от моето присъствие. Но най-вече някой, който не пречи на житейския ми път….
Нашите родители често са ни пожелавали да си намерим половинката. ащо не се постараем да намерим друг цял човек, вместо да се задоволяваме с такъв, който е наполовина разделен.
Любовта се гради от цели същества, които се срещат, а не от две половинки, които имат нужда една от друга, за да са пълноценни.
Когато се нуждая от другия, за да съществувам, връзката се превръща в зависимост. А когато сме зависими, не можем да избираме. А без избор няма свобода.
А без свобода няма истинска любов.
А без истинска любов може да има бракове, но няма да има двойка.
Автор: Хорхе Букай, „Да се обичаме с отворени очи“
Източник: diana.bg
