Случайна среща

С теб сме отново в едно кафене,

след толкова много години.

На маса си с твои приятелки две,

на моята – двама приятели има.

След погледи бързи, пламват искри.

Спомени бавно нахлуват… Боли ме!

Запалваш цигара… Виждам сълзи…

В лютивият дим аз намирам причина.

Говорят ми нещо, не слушам уви…

Поклащам глава солидарно.

В мисли целувам пак твойте очи

и твойто лице лъчезарно.

Далече в годините скитаме тъжно.

Разбирам го някак без думи.

От минали мигове спомени жънем,

топящи леда по между ни.

Дори не разбрах как останал съм сам.

Кафето студено преглъщам.

И ти си самотна на масата там

и твойто кафе май е същото.

Прегръщам те с поглед, усмихваш се леко.

Неспиращи думи в мълчание.

Излезем ли, пак ще сме нейде далеко

грижовни към свойто страдание.

Тръгвам си вече. Не подавам ръка.

За сбогом оглеждам те цялата.

Ти също надигаш се бавно – едва,

в последният миг на раздялата.

Найден Найденов