Стоиш сама, свита в ъгъла, със сухи устни и подпухнали от плач очи. Гледаш в една точка и мислиш за моментите, които сте имали и сте можели да имате. Но не можете, защото него вече го няма.
Сърцето ти трепва за миг, а болката се завръща с още по-голяма сила. И тъкмо си си мислила, че сълзотворният ти лимит е изчерпан и те пак бликват…
Мразиш го заради болката, която ти причини. Не искаш никого, искаш само болката да спре. Но вярваш, че за наранената ти душа и скършени криле няма лек и бавно пропадаш в мрака на отчаянието.
Всички сме се чувствали така, а и това не е първият път, в който си наранена и безсилна.
Но и това ще мине.
Слънцето отново ще изгрее и мракът ще се превърне в светлина. Отново ще виждаш красотата в утринната роса. Отново ще се вслушваш в песните на птичките.
И тогава ще се появи ТОЙ, мехлемът за твоята рана. Усмивката му ще ускорява пулсът на сърцето ти, а жаркият му изпиващ поглед ще те накара отново да повярваш в любовта.
И тогава отново ще полетиш.
Автор: Габриела Димитрова