Обичана и мразена едновременно, днес Индира Ганди – единствената жена министър-председател на Индия, щеше да навърши своя 99-ти рожден ден.

Родена в размирната 1917-та, на 19 ноември, малко след Октомврийската революция, в Алхабад, Индия в известната фамилия на политическите активисти – Неру, тя остава в сърцата на мнозина като дамата, помогнала на най-бедните и онеправдани слоеве на обществото.

Нека днес, по повод нейното рождение, почерпим вдъхновение от мислите й за човека, доброто и живота…

Отклонете се съм посоката на действието – нека видим нещо да се случи сега. Можете да разбиете този голям план на малки стъпки и да пристъпите към първата веднага.

Прошката е добродетел на смелите.

Няма любов там, където няма воля.

Мъченическата смърт – не е край, а само начало.

Силата на една нация основно се състои в това какво тя може да направи сама, а не какво може да взаимства от други.

Трябва да се пазим от служители, които не правят нищо без пари и тези, които искат да направят всичко с пари.

Дядо ми веднъж ми каза, че има два вида хора: такива, които вършат работата и такива, които си приписват заслуги. Той ме посъветва да се опитам да съм от първата група – там имаше доста по-малко конкуренция.

Моят баща беше държавен мъж. Аз – само жена политик. Моя баща беше свят. Аз – не.

Всичките ми игри са били политически игри. Аз бях, също като Жана Д`арк – вечно изгаряна на клада.

Силата да се съмняваш е в основата на целият човешки прогрес.

Истинския път на живота – това е пътя на Истината, Ненасилието и Любовта.

Не можете да си стиснете ръцете, ако те са свити в юмруци.

Историята – най-добрия учител, който има най-лошите ученици.

В Индия не съществува политик, който да се осмели да обясни на масата, че кравите могат да бъдат изядени.

Дори да загина, служейки на нацията, бих била горда от това. Всяка капка от моята кръв би допринесла за растежа на народа и би го направила силен и динамичен.

Не мисля, че мъжете са освободени в по-голяма степен, от колкото жените.

Хората са склонни да забравят задълженията си, но помнят правата си.