Психолозите често казват, че неуспехите ни в любовта се крият с липсата на компромиси в чувствата. Най-простите заблуди за идеалната любов не са много, но пречат да приемем реалността.

Ето какво проваля опитите ни за идеална връзка.

1. Любящите съпрузи винаги си казват истината един на друг.

Струва ли си да казвате на любимия си човек, че има няколко излишни килограма или бръчки?! Или да разбутвате спокойствието му с признанието за далечен във времето флирт?! Честността може да бъде жестока, а знанието – да причинява болка.

Вие най-добре познавате партньора си, но все пак не му споделяйте това, което той не би могъл да забрави бързо. Преди да ги изкажете, преценете какви щети ще предизвикат думите ви. Максималната откровеност намалява взаимното привличане и създава прословутия ефект на „интимни роднини“.

2. Сексуалните проблеми говорят за проблеми в отношенията.

Прието е да се смята, че емоционалното благополучие води до активен сексуален живот, а недостатъчният секс непременно е свързан с намалели чувства. Това далеч не е така

Любовта и желанието могат да бъдат свързани, но те също могат да се развиват паралелно или да са в конфликт. В това именно се състои парадоксът на еротичното влечение. Двама души могат да са силно привлечени един от друг в сферата на емоционалното споделяне, но сексуалният им живот да е оскъден.

3. Любовта и страстта вървят ръка за ръка.

В продължение на векове сексът се е възприемал като „съпружеско задължение“. Днес сключваме брак по любов и очакваме страстта и сексуалното влечение да ни държат в продължение на години. Двойките култивират чувство на емоционална близост, очаквайки, че това ще направи сексуалния им живот още по-ярък.

За някои това наистина е така. Безопасност, доверие, комфорт – това наистина стимулира сексуалното им влечение. Но за много хора не е така. Тесните емоционални контакти убиват страстта: пробуждат я тайни, открития, изненади,преминаване през неизвестни…

Съчетаването на еротиката и бита не е проблем, който трябва да разрешим. Това е парадокс, който трябва да приемем. Изкуството е в това да се научим едновременно „далечни и близки“ в брака си. Това може да постигнете, като си запазите своето лично пространство (интелектуално, физическо, емоционално).

4. Мъжката и женската сексуалност са различни.

Много хора смятат, че мъжката сексуалност е примитивна и е повече определяна повече от инстинктите, отколкото от емоциите. А женското желание е променливо и изисква специални условия.

В действителност мъжката сексуалност също е замесена с емоциите, както и женската. Депресия, тревога, гняв и дори силното усещане на влюбеност влияят върху сексуалното влечение на мъжа. Мъжете често използват секса като антистрес и за контролиране на настроението. При това много зависи и от страха да не би да не успеят да доставят удоволствие на партньорката си.

Не приемайте мъжете като биороботи: те са също толкова емоционално зависими, колкото и жените.

5. Идеалната връзка е основана на равенство.

В щастливите връзки хората се допълват един друг, а не се борят за равни права и възможности. Те оценяват уникалните качества на партньора си и не се стараят да докажат своето превъзходство.

Ние живеем в ерата на самокритиката и отделяме твърде много време да се самобичуваме и да се вглеждаме в несъвършенствата на хората, с които сме в отношения. Но в името на собственото си благополучие е добре да се научим да критикуваме по-малко (себе си и другите) и да оценяваме това, което имаме – нас самите, живота ни, партньора ни и връзката ни.