Вчера на 22 септември 2016 год., на Деня на Независимостта на България – български национален празник, македонският журналист нанесе обида на българският народ. Миленко Неделковски разруши паметната плоча на Каймак-Чалан.

За тези от вас, които не са наясно за КаймакЧалан ще разкажа на кратко, за да разберете защо това посегателство над българските войници дали живота си, е наистина голям проблем.

Каймак-Чалан е най-високият връх на планината Андже, височината му е 2524 метра над морското равнище. През Първата световна война през Каймак-Чалан преминава опозицията на българската армия. Войската се е отбранявала от британските, френските, сръбските и гръцките войски. На това място е построен сръбски паракликс, малко след приключването на войната.

Българските войници се състоели от Дунавската и Дринската, и частите на 11-ти пехотен Сливенски полк, подкрепени от отделни дружини от 33-ти пехотен Свищовски полк, 43-ти, 46-ти, 56-ти и 58-ми пехотни полкове.

През 1916г. на върха се качват над 6 000 български войници и офицери. В началото на октомври 1916г. от Каймак-Чалан слизат по-малко от 800 от тях. Останалите са убити, осакатени, ранени или премръзнали. Над 8 500 български и сръбски офицери и войници са оставили костите си по заледените склонове на планината, и скалистите зъбери. Когато сърбите описвали битката, разказват, че когато техните полкове стигнали на върха и видели ужасът – трупове между процепите на скалите, нерекли мястото „Дупките на ужасите“.

През месец май военнослужещи от българската армия поставиха паметна плоча за „вечна слава и дълбок поклон пред героите от Българската армия, дали живота си за национално обединение на България в боевете на Каймак-Чалан през 1919г.“

Виждайки ужасът, който са преживели българските войници и офицери, няма как да не се съгласите, че това е национално престъпление към българският народ.

Питам се това ли е новият начин на македонците, с който да ни покажат, че те не са българи, а са македонци, произлезли от бог знае къде?

Това е национална обида към българите, давали многократно от кръвта си за техни битки! Българите се бориха за тяхната свобода, за тяхната независимост и ги подкрепяха във всяко тяхно едно начинание, защото въпреки, че се отрекоха от нас, ние продължихме да се гордеем с тях, защото са наши братя – българи.

Но когато брат ти е подал ръка няколко пъти, накрая му благодариш, а не му удряш шамар!

България заслужава извинение. Българите заслужават извинение!

Автор: Габриела Димитрова