Ефикасни ли са стари ваксини срещу други вируса срещу коронавируса?

[elfsight_social_share_buttons id="1"]

Учените изтупват от праха някои създадени преди десетилетия ваксини срещу други микроби, за да видят дали те не могат да осигурят известна временна защита срещу Ковид-19, докато не се появи по-подходяща ваксина, предава БТА.

Това може да звучи странно: ваксините имат за цел да въздействат на конкретна болест. Но ваксините с живи щамове на бактерии или вируси изглежда засилват предната линия на имунната система, което е по-общ начин за борба с бацилите. А историческите книги показват, че понякога това води до някаква защита и срещу други, напълно различни патогени.

Засега няма доказателства, че този подход ще подсили имунната система достатъчно, за да е от полза в битката срещу новия коронавирус. Но имайки предвид, че създаването на чисто нова ваксина се очаква да отнеме от 12 до 18 месеца, някои изследователи казват, че е време този подход да бъде подложен на по-бърз тест, започвайки с ваксината против туберкулоза.

„Това все още е хипотеза“, заяви д-р Михай Нетеа от Медицинския център на нидерландския университет „Св. Радбод“. Но ако тя проработи, „може да се окаже много важно средство, за да преодолеем този опасен период, докато на пазара се появи подходящата специфична ваксина“.

В понеделник Световната здравна организация издаде строго предупреждение ваксината против туберкулоза да не се използва срещу Ковид-19, докато изследванията не докажат ефективността й.

Вече близо 1500 нидерландски медици са приели да им се постави ваксината за изследване, водено от екипа на Нетеа. То използва факта, че туберкулозната ваксина, наричана „БЦЖ“, се прави от жива, но омаломощена бактерия, „братовчед“ на туберкулозния бацил.

Изследователи в Австралия се надяват 4000 работещи в болници да се включат в тестове на БЦЖ, а 700 вече са получили ваксината или „плацебо“ инжекция. Подобни изследвания се планират и в други страни, включително в САЩ.

Следващата ваксина, която може да бъде подложена на изпитания, може да бъде приеманата през устата ваксина за полиомиелит. Тя е във вид на капки, в които има живи, но омаломощени вируси на полиомиелита. Базираната в Балтимор организация

Глобална мрежа за борба с вирусите се надява да започне подобни изследвания с тази ваксина и преговаря със здравните власти, заяви пред АП основателят й д-р Робърт Гало.

Необходими са бързи изследвания, които да покажат дали може да има „дългосрочни ефекти при евентуална втора вълна на този вирус“, каза Гало, който ръководи Института по вирусология на човека към медицинското училище на Университета на Мериленд.

Изследователи в Националните институти по здравеопазване на САЩ са в начален етап на обсъждане на предложенията за изследване на ваксините срещу туберкулоза и полиомиелит като възможна защита срещу Ковид-19, заяви говорителката на агенцията Дженифър Рут.

Внимание обаче: Живите ваксини са рисковани за хора с отслабени имунни системи и не бива да се използват срещу Ковид-19 извън рамките на клинични изпитания, заяви д-р Дениз Фаустман, която ръководи отдела по имунобиология в Масачузетската болница, която планира да започне изследване на туберкулозната ваксина.

„Не можете просто да започнете да ги поставяте“, подчерта тя. Но „е една невероятна възможност да се докаже или отхвърли този неочакван ефект“.

Преди години учени започнаха да забелязват при няколко ваксини с живи микроорганизми това, което д-р Виктор Найзет, експерт по имунната система в Медицинското училище на Сан Диего към Университета на Калифорния, нарича „важно и интересно качество, което хората биха искали да се опитат да използват“.

БЦЖ се поставя предимно на новородени в развиващи се страни и дава само частична защита срещу туберкулозата, която е бактериална инфекция. Но наблюдения показват, че ваксинираните малчугани имат като цяло по-високи шансове за оцеляване в детството си, включително при вируси, засягащи дихателната система.

През 2018 г. екипът на Нетеа публикува резултатите от по-директно изследване. Те показаха, че БЦЖ стимулира първоначалната имунна защита достатъчно, за да блокира поне частично друг вирус, даден с експериментална цел месец по-късно.

А какво можем да кажем за даваната през устата ваксина срещу полиомиелит? Първите признаци, че тя може би помага, са дошли от територията на бившия СССР, каза Константин Чумаков, специалист по ваксините в американската Агенция за контрол на храните и лекарствата, който подчерта, че не говори от името на агенцията. Майка му е била съветски учен и през 70-те години е публикувала изследване, показващо, че случаите на грип намаляват забележимо след даването на ваксина срещу полиомиелит през устата.

През 2015 г. датски изследователи също откриха данни, намекващи за защита и от други заболявания след ваксинация през устата срещу полиомиелит. Даваните през устата капки все още се използват в развиващи се страни, докато САЩ и други райони, където полиомиелитът е премахнат, за рутинно ваксиниране на деца се използват ваксини с неактивни микроорганизми.

Различни видове имунитет

Има различни, припокриващи се видове имунна защита. Обичайната цел на ваксината е да подготви тялото да разпознава конкретна заплаха за здравето и да създава антитела, които могат да се борят при появата на този специфичен микроб.

Но това отнема време. Затова при първия признак за инфекция се включват в действие първата линия на „пехотата“: белите кръвни телца се опитват да отблъснат нашественика по други начини и това се нарича вроден имунитет. Ако те не успеят, тялото създава по-специализираните си „специални сили“, които да се включат в битката.

БЦЖ изглежда препрограмира вродените имунни клетки, за да могат по-лесно да премахват директно бацила, каза Нетеа, изследователят от Нидерландия.

Учени, които не участват в усилията за изпробване на тези ваксини срещу Ковид-19, също казват, че си струва те да бъдат изпитани.

„Мисля, че научната обосновка е съвсем логична“, казва Найзет, експертът по имунната система от Калифорнийския университет. „Това, което не знаем, е дали коронавирусите са в спектъра на нещата, които се спират ефективно“ от този вроден имунитет.

Някои учени развиват теория, че страни, в които голяма част от населението е ваксинирано с БЦЖ, може да се справят по-добре с пандемията. Но предвид проблемите с точното отчитане на броя на жертвите, е прекалено рано да се правят изводи, гласи предупреждението, което СЗО повтори вчера.

[elfsight_social_share_buttons id="1"]