Точният изстрел от свръхдалечни разстояния прилича на хитър номер – в миналото този вид стрелба е бил резултат на феноменалните способности на стрелеца, а често се е получавало и напълно случайно. Днес за тези цели се използва съчетание от високи технологии и специални методи при подготовката. Руският сайт „Лента“ разказва за най-далечните изстрели в историята на снайперистката стрелба.
В материала са включени само далечни изстрели, извършени от военни снайперисти по време на въоръжен конфликт. Рекордният изстрел трябва да е уникален за епохата си и да прослави стрелеца. Поставеният рекорд трябва да остане достатъчно дълго време или изстрелът да подобри дългогодишен рекорд.
От това разстояние няма да уцелят и слон
Имената на първите стрелци, прославили се с далечните си изстрели, са останали в историята най-вече заради жертвите им – високопоставени военачалници. Първият засвидетелстван свръхдалечен изстрел е от епохата на Наполеоновите войни, а негова жертва е станал френски генерал – барон Огюст де Колбер. През 1809 г. той е бил сразен от стрелец от 95 британска стрелкова дивизия, някой си Томас Планкет, който е на пето място в нашата класацията. Смята се, че Планкет е убил Колбер от невероятните за онова време 600 метра. За да докаже, че попадението не е било случайно, англичанинът ударил и асистента на генерала, макар че това вече е по-скоро легенда. Няма данни относно това с какво оръжие е бил поставен рекорда. Някои твърдят, че Планкет е стрелял със знаменития Brown Bees – гладкоцевен мускет от 1722 г. По-вероятно е обаче изстрелът да е бил направен с нарезна пушка щуцер, която по това време се е появила в британската армия. Интересно е, че британските снайперисти от 19 век – военни, ловци или спортисти, често са използвали една доста необикновена техника: стреляли са легнали по гръб, опирайки цевта в прасеца на сгънатия си крак. Смята се, че именно в такава поза Планкет е застрелял генерал Де Колбер.
снимка: lenta.ru
„От такова разстояние няма да уцелят и слон“ – това са били последните думи на американския генерал Джон Савидж – секунда по-късно той е паднал, ударен от снайперистки куршум. Става дума вече за Гражданската война в САЩ от 1861 до 1865 г. В сражението при Спотсилвания Савидж, който воювал на страната на САЩ, управлявал огъня на артилерията. Когато стрелците на Конфедерацията видели вражеския военачалник започнали да подготвят стрелба срещу него. Щабните офицери залегнали и предложили на командира си да направи същото. Позициите между противниците били приблизително на един километър една от друга. Савидж сметнал, че това разстояние е безопасно и започнал да мъмри подчинените си за страхливостта, но не успял да се доизкаже – куршумът на някой си сержант Грейс го ударила в главата. Това е най-далечното попадение за целия 19 век, но е трудно да се каже дали е станало случайно или не. Това е четвърто място в класацията.
Описания на далечни изстрели от дистанция от половин километър има и в хрониките на Войната за независимост на САЩ. Сред северноамериканските опълченци е имало немалък брой добри ловци, а тяхно оръжие най-често са били дългоцевните едрокалибрени ловни пушки.
Карлос „Бялото перо“
Първата половина на 20 век не е донесла нови смъртоносни рекорди, поне не и такива, които да са останали в историята. По време на Първата и Втората световни войни майсторството на снайперистите се е определяло не от уменията им за далечна стрелба, а от броя на жертвите им. Известно е, че един от най-резултатните снайперисти на всички времена е финландецът Симо Хаюха (на сметката си има 705 убити противникови войници) – предпочитал е да стреля от разстояние не повече от 400 метра и не е използвал оптика.
снимка: lenta.ru
За нови рекорди по отношение на дистанцията е било необходимо оръжие, което съществено да превъзхожда стандартните снайперистки карабини. Такова оръжие е станала картечницата Браунинг М2, калибър 12,7х99 милиметра (50 BMG), която е била разработена още в началото на 30-те години. По време на Корейската война американските войници започнали да използват картечницата като снайпер – оръжието има режим на единичен огън и може да му се слага оптика. С негова помощ Карлос Хеткок, американски сержант, по време на войната във Виетнам поставил рекорд за най-далечно попадение, който остава непобеден цели 35 години. През февруари 1967 г. американецът застрелял противника си от разстояние 2286 метра. Това е трето място в нашата класация. Със своята М2 Хеткок с единични изстрели имал 100-процентова ефективност при поразяване мишена с човешки ръст на разстояние 2000 ярда (малко повече от 1800 метра), което е приблизително двойно по-голяма дистанция в сравнение със стандартната армейска „високоточна“ М24 с калибър 308 Win (7,62×51 милиметра) и 300 Win Mag (7,62х67 милиметра).
Виетнамците наричали Хеткок „Бялото перо“ защото той не признавал необходимостта от маскировка и винаги носил на шапката си перо. Някои източници твърдят, че командването на Северен Виетнам е обявило награда от 30 000 долара за главата му. Интересното е, че най-високото си отличие (Сребърна звезда) Хеткок получил не за снайперистката си стрелба, а за това, че е спасил другарите си от горящ бронетранспортьор.
Успехите на Хеткок вдъхновили военното ръководство на САЩ да създаде специална комисия, която да проучи възможността да се разработи тежка снайперистка пушка на основата на Браунинг.
Гаражна карабина
снимка: lenta.ru
Американците така и не направили карабина на основата на картечницата. Затова пък през 1982 г. бившият полицай Рони Барет в работилницата си в собствения си гараж конструирал 12,7-милиметрова снайперистка карабина. В последствие са я кръстили Барет М82. Изобретателят предложил модела си на големите корпорации на оръжейния пазар – Winchester и FN, а след като му отказали, си организирал собствено скромно производство, като регистрирал фирмата Barret Firearms. Първите клиенти били ловци и цивилни любители на точната стрелба, а в края на 80-те армията на Швеция купила партида от 100 пушки. След това и американските военни проявили интерес. Днес думата „барет“ на практика е синоним за едрокалибрена високоточна карабина.
Още един снайпер с калибър 12,7х99 милиметра е бил разработен в средата на 80-те. Пушката е дело на американската компания McMillan Bros и се казва Mcmillan TAC-50 – днес ги използват специалните части на САЩ и Канада.
снимка: lenta.ru
Достойнствата на оръжието бяха демонстрирани в Ирак и Афганистан. От началото на военните действия в Близкия изток снайперистите на западната коалиция започнаха да подобряват рекордите за разстояние едва ли не всяка година. През 2002 г. в Афганистан канадецът Арън Пери порази враг с McMillan TAC-50 от разстояние 2526 ярда (малко над 2,3 хиляди метра), като с това счупи дългогодишния рекорд на Хеткок. В същата година друг канадец – Роб Фърлонг, направи успешен изстрел от 2657 ярда. Тези две попадения са на второ място в класацията.
До резултатите на канадците се доближи американският снайперист Брайън Кремър, който през март 2004 г. В Ирак порази целта си от 2300 метра с Барет М82А1. Смята се, че за две години служба в Ирак Кремър е осъществил два успешни изстрела от разстояние над 2100 метра.
Първото място е за ненадминатия към момента рекорд на британеца Крейг Харисън. По време на операцията в Афганистан през ноември 2009 г. той унищожи двама талибани картечари и картечницата им от разстояние 2470 метра. Крейг сподели, че преди трите успешни изстрела му се е наложило да направи други девет за настройка на мерника.
http://www.fbr.bg/read.php?n=60460
