По-ниските ставки на данъка върху добавената стойност на редица стоки в Гърция ще започнат да се прилагат от понеделник, съобщава Еkathimerini, цитиран от Банкеръ.

Haмaлeниятa щe бъдaт финaнcиpaни c гoлeмия бюджeтeн излишъĸ, ĸoйтo пpaвитeлcтвoтo oчaĸвa в тaзгoдишния бюджeт. Haй-гoлямaтa чacт oт oблeĸчeниятa са нacoчeни ĸъм пeнcиoнepитe – oĸoлo 500 милиoнa евро. C ocтaнaлитe щe бъдe нaмaлeн ДДC нa няĸoи пpoдyĸти oт 24 дo 13 пpoцeнтa. Премиерът Алексис Ципрас обяви, че страната разполага с резерв от ликвидност от 31 милиарда евро. От него половината е буфер за сигурност по Европейския механизъм за стабилност. От остатъка правителството ще използва 3,6 милиарда за погасяване на скъпите кредити от Международния валутен фонд. Останалите 11,5 милиарда ще бъдат предназначени за окончателния изход на гръцката икономика от кризата.

Пакетът от мерки включва 13-а пенсия за хората с ниски доходи, намаляване на ДДС от 24 на 13% за всички хранителни стоки, както и данъците в сектора на общественото хранене. Също така се въвежда разсрочено плащане от 120 вноски за длъжниците към държавата. Консерваторите поискаха сваляне на ДДС дори за петролните продукти, а социалистите настояват за увеличаване на помощите за отопление и възстановяване на ниските данъци за островите. Други услуги с намаляване на ставката на ДДС са електричеството и природният газ.

Министерството на финансите издаде наредба, че най-късно в понеделник всички търговци са задължени да продават стоката с по-ниско ДДС, а ресторантите и всички заведения за обществено хранене също са задължени да коригират цените.

През 2020 г. ще бъде намален данъкът солидарност, ДДС на стоките и услугите от 13 на 11 процента в много от категориите, ще бъдат въведени и данъчни облекчения за жителите на островите, ще бъде намалена и стойността на отоплението в планинските райони.

Гърция, която имаше нужда от три спасителни програми между 2010 и 2015 г., за да избегне фалита, излезе от последната през август 2018 г.

Страната се съгласи да формира първичен годишен бюджетен излишък от 3,5 процента от БВП до 2022 г., като това изключва лихвените плащания по дълга. Ципрас твърди, че гласуваните промени няма да попречат за изпълнението на тази цел. Опозиционните партии обаче го обвиняват, че това е необмислен ход от страна на правителството, за да укрепи отслабналата си популярност преди изборите за Европейски парламент на 26 май.