Странните сексуални удоволствия са част от националната култура на японците. Вижте 5 секс практики, разпространени в Страната на изгряващото слънце:
1. Йобаи – една от най-древните традиции в Япония
Yobai, „Нощно пълзене“, е много разпространена практика в затънтените краища на Япония, дори и в наши дни.
В стаята на спяща жена „пропълзява“ тайнствен непознат, приближава се до девойката отзад и недвусмислено заявява намеренията си. Ако тя няма нищо против, двамата правят максимално тих секс до сутринта, след което непознатият любовник изчезва така, както се е появил.
Съгласието на жената не е задължително, но в Япония йобаи не се смята за изнасилване, стига да се играе по правилата, пише Fakti.bg, цитирайки Sexwell. А те са само две:
1. Любовникът трябва да влезе чисто гол. В Япония гол човек, нахлуващ в дома не се напада, защото може да практикува йобаи.
2. Любовникът и неговата партньорка трябва да са абсолютно тихи. Ако мъжът бъде хванат, трябва да плати солидна сума пари на семейството.
Йобаи се практикува и като прелюдия към сватба – нещо като крадене на булка, но със секс. Родителите на момичето се правят, че не забелязват нищо, докато не решат, че е време да сложат край на извънбрачните авантюри. „Заловяват“ любовника, дърпат му едно конско и му поставят условия, с които да избегне плащането на грандиозната сума. Обикновено едно от условията е двамата да се оженят, за да продължат да правят секс като семейство.
2. Ньотаймори – за издържливи жени
Става въпрос за традицията да се хапва суши от голото тяло на гейша. Най-интимните зони на жената са покрити с листо от лотос, а цялото останало тяло – с най-различни произведения на японското кулинарно изкуство.
Хайверът от сьомга трябва да се намира върху сърцето. В древни времена японците са считали, че този хайвер дава сила, желание за борбеност и любов.
Рибата меч символизира безстрашието, затова я слагали на корема на момичето, където според японците се намира душата на човек.
Върху тялото задължително трябва да присъства морска змиорка – неизменен символ на мъжката сила. Този ритуал демонстрира величието на природата и невинността, поднесени като дар на много скъп и уважаван гост.
Момичетата се подбират не само по външен вид. Поднасящата суши е длъжна да има търпение и да е издръжлива, за да не се помръдне по време на тържествения обяд или вечеря. А също така и да е със здрава психика, за да не се поддава на похотливите погледи и докосвания на гостите.
За целта момичетата са тренирани: върху голите им тела се слагат шест сварени яйца и парченца лед. Младата гейша трябва да лежи в това положение 4 часа и нито едно яйце да не падне от тялото ѝ. Ако дори едно се изтърколи на пода, броенето започва отначало. Тези тренировки са траели всеки ден, в продължение на 2 години.
3. Синдзю – когато Ромео и Жулиета не могат да са заедно
След реорганизацията на проституцията в Япония през 1617 г., целият извънбрачен любовен живот на японците е изнесен в различни квартали от типа на „червените фенери“. В тях момичетата живеят и работят. Те не могат да напускат квартала, освен ако някой богат клиент не ги купи за съпруги.
Жените струват много скъпо и често се е случва двама влюбени просто да не могат да си позволят да са заедно. Отчаянието довежда такива двойки до „синдзю“ – двойни самоубийства. Доста често, този ритуал се е изпълнявал по време или след секс.
Японците не виждат нищо лошо в самоубийството, защото според техните вярвания след смъртта следва прераждане и са напълно уверени, че в следващия живот обстоятелствата ще са различни.
4. Бурусера
Японците докосват женски бикини с особен трепет, за тях това е докосване до божественото. Из цялата страна са разпръснати специални бутици, в които всеки желаещ може да се снабди с носено дамско бельо. Самото явление се нарича бурусера – това е и прозвището на момичетата, които дават „материала“ срещу определена сума. Има специализирани бурусера магазини, които продават освен носено бельо, също така училищни униформи и други части от облеклото на млади жени.
Гащичките, например се поставят в херметически затворен пакет, а в него се добавя и лист хартия. Купувачът няма право да отваря пакета, докато не го купи, но от хартията може да разбере повече за собственичката на бельото. Обикновено там има нейна снимка, име, възраст и продължителността на носене на бельото.
Цената зависи именно от времето, през което облеклото е било върху момичето и от степента им на зацапване. Максимумът е 50 долара за това бельо, а възрастта, от която жената може да започне да го продава, е 18 години.
5. Шибари – изкуството да се отдадеш изцяло
Изкуството шибари води началото си от бойното ходзе-джицу (Hojojutsu), свързано с техниката на връзване. Целта е не само да се обездвижи пленника, но и да се подчертае неговия социален статус – за целта се използват различни методи на връзване. Когато войната в Япония свършва, техниките на връзване се прехвърлят в нормалния живот: пленниците са заменени от жени – най-вече гейши, а самият процес започва да се цени, заради красотата на възлите върху тялото.
Днес шибари е преди всичко майсторство на връзване, без то да е лишено от медитативни свойства. И, разбира се, има еротичен подтекст: шибари може да бъде използвано, за да се обездвижи партньора. Освен това някои видове връзване въздействат върху ерогенните зони. Целта е този, когото връзват (jujun) да изпита най-висша форма на удоволствие и опиянение от въжетата и тяхната сила.
