Иванчо имал съученик Пешко, който нямал уши. И всеки ден Иванчо яко му се подигравал. Пешко се оплакал на директора и заплашили Иванчо, че ще го изключат, ако пак каже нещо за ушите. На другият ден:

– Пеше, как си с очите?

– Добре.

– А след 10 години, как ще си?

– Ми пак добре.

– Добре бе, а след 50?

– Ми евентуално ще сложа очила.

– Къде бе, приятелю, къде ще ги сложиш тия очила?