Една прекрасна и поучителна история за приятелството.

Млад мъж вечно спорел с баща си:

– И аз имам истински приятели, като твоя съученик, за когото казваш, че вярваш винаги и за всичко. Имам даже не само един! Много са!
Баща му обаче твърдял:

– Няма как да имаш много истински приятели. В живота си срещаш един или двама такива. Не повече.
С всеки следващ път синът спорел все по-ожесточено, все повече се палил.

Един ден бащата предложил да направят малка „проверка“, за да разбере синът му истински ли са неговите приятели или не. Двамата заклали една овца, напъхали я в чувал и го завързали. Кръвта скоро попила през плата. Изглеждало така, сякаш в чувала имало труп на човек.

– Сега, момчето ми, върви и почукай на вратите на своите приятели.

Младият мъж така и направил. Чакало го обаче голямо разочарование. Щом приятели му зърнели окървавения чувал, затръшвали с някакво извинение вратата под носа му, без да го оставят да каже и една дума. Сцената се повтаряла на прага на всеки дом, на който почукал. Накрая синът се прибрал уморен и съкрушен. Явно нямал истински приятели…

– Тате, оказа се прав. Човек не може да разчита на никого. Нито ти, нито аз… Сам се раждаш и сам си оставаш до края… Няма истинско приятелство…

– Не, момчето ми, не си прав. Върви сега при моя приятел и виж там какво те чака.

Младият мъж нарамил чувала и с бавна походка тръгнал към дома на бащиния приятел. Бил сигурен, че и тук го чака разочарование. Просто явно така бил устроен светът…

Стигнал пред къщата и почукал на вратата. Приятелят на баща му отворил, видял чувала, не казал нищо, грабнал го, занесъл го в двора зад къщата, изкопал яма, поставил в нея чувала и я засипал с пръст. И за да не личи, че скоро е копано, засадил лехички с лук…

Синът нямал търпение да се прибере и да съобщи радостната новина на бащата си.

– Тате, тате, има истински приятели на този свят! Ти имаш такъв! Истински верен приятел!

– Не бързай, момчето ми, не бързай. Отиди отново у тях след няколко дни. Намери повод да се скараш с него, оскърби го и му удари два шамара. Тогава наистина ще изпитаме приятелството му…

Минали три-четири дни и синът отишъл на гости у бащиния си приятел. Говорели за общи неща, когато младият мъж намерил повод да се ядоса, започнал да оскърбява домакина и дори му зашлевил два шамара.
Възрастният мъж му го погледнал и казал:

– Иди кажи на баща си, че не се отказвам от лехите с лука заради две плесници…

Сигурно, докато четете тази история, се питате колко от вашите приятели биха засадили лехичка с лук, от която да не се откажат, дори когато се скарате. Аз обаче ще ви помоля да направите нещо друго. Не бройте приятелите на пръстите си. Пребройте тези, за които вие бихте направил същото. Защото преди да искаш истински приятели, ти самият трябва да бъдеш такъв…