Похвалите и поощряването са най-приятната част в една връзка, едва ли има спор за това. В нашите всекидневни контакти с множество хора често се случва да похвалим или да чуем добри думи по свой адрес за нещо, което сме направили. Що се отнася до родителството и похвалите, това не са две взаимно изключващи се понятия, напротив.
При възпитанието на децата поощрението е ключов момент и той трябва да присъства в отглеждането им. Това, което може обаче да се превърне в проблем при развитието на детето е, когато прекалените хвалебствия се отразят на самочувствието в степен, че да го определим като нарцистично.
Всеки родител мечтае детето му да има самочувствие, да обича себе си, да се цени и да се уважава, тъй като добре знаем, че това е пътят, по който ще се утвърди като самостоятелна личност. Кога обаче стремежът ни да изградим самочувствие и самоувереност в детето може да излезе извън граници и да се превърне в сериозен нарцисизъм?
И как да усетим дали не правим грешка с честите похвали?
Изследователят от Университета в Амстердам Еди Бръмелман изучава комплексната връзка между похвала и нарцисизъм – и какво всъщност е необходимо, за да изградим здравословно самочувствие у децата.
Ето какво казва д-р Бръмелман.
Кои са най-интересните сведения, които дава вашето изследване?
Когато започнах да изучавам нарцисизма, аз мислех, че е почти като самочувствието, и че нарцисистите са хора с много високо самочувствие. Едно от най-важните неща, които моето изследване показва е, че нарцисизмът и самочувствието са много различни. Докато самочувствието допринася за психическото здраве (например, като намалява безпокойството и депресията, подпомага да се установят здравословни взаимоотношения и т. н.), нарцисизмът може да навреди на психическото здраве от ранна възраст.
С какво нарцисизмът се различава от самочувствието?
В психоаналитичната литература от 70-те години на миналия век, нарцисизмът често се определяше като надуто, преувеличено, прекомерно самочувствие: самочувствие на стероиди. Но ако се вгледате по-отблизо, нарцисизмът се върти около идеята, че вие сте по-висш от другите хора, и че другите са разположени по-долу от вас. Отношенията клонят към конкурентни и към нулева игра – може да има само един победител и това съм аз. Самочувствието от друга страна, се върти около идеята да сте ценни като личност и не непременно да се чувствате по-висши спрямо другите. Всъщност, вие виждате другите като равни. Връзките се развиват хоризонтално и не е нулева игра – ние можем и двамата да получим това, което искаме.
Нарцисизмът черта на характера ли е, с която се раждаме или се придобива чрез социализацията? Каква част от нея е естествена и каква част е възпитана?
Нарцисизмът като всяка друга черта на характера, има генетичен компонент. В предучилищна възраст децата, които са предразположени към по-нататъшен нарцисизъм са активни, искат да са в центъра на внимание, емоционално нестабилни са, стават гневни или тъжни, когато не получат това, което искат.
Но винаги, когато казваме, че нещо има генетичен компонент, ние автоматично приемаме, че то е направено и създадено, циментирано. Това е недоразумение. Нарцисизмът се оформя чрез преживяванията от общуването. Нашето изследване показва, че децата развиват повече нарцистични черти, когато са надценени от своите родители – когато техните родители ги виждат като уникални и изключителни същества, които заслужават специално отношение.
Надценяващите родители са склонни към прекалено високо оценяване, към преувеличаване и прекомерно хвалене способностите на децата си, както и към натиск спрямо децата да се различават от другите. През времето, в подобна обстановка, децата могат да заключат, че те наистина са по-добри и че заслужават повече от останалите.
Колкото повече растат нарцисистите, те стават склонни да приемат повече конкуренцията, отколкото сътрудничеството, което им дава възможност да се отличат, да бъдат похвалени и уважавани от другите.
Как можете да разпознаете, когато детето е с по-голямо самочувствие, а не е нарцисист?
Нарцисизмът се появява за първи път около възрастта 7 години. Това е времето, когато децата придобиват способност да правят мащабни самооценки чрез социални сравнения. Ако поискате от малко дете да се опише, те обикновено казват: „Аз съм добър брат/сестра“ или „Аз играя много добре футбол.“ Това са специфични самооценки, при които отсъства социално сравнение. Нарцисизмът е обща самооценка, която включва социално сравнение: „Аз съм по-добър от другите.“
Някои деца са много самоуверени и техните самооценки могат да са нереалистично позитивни, но ключовата характеристика на нарцисизма е това вярване, че ти си по-добър и по-заслужил от другите. Когато едно дете казва „Аз съм толкова добър художник и мога да играя футбол толкова добре“ не означава, че това е нарцистично нещо. Но когато едно дете вярва в своето превъзходство и казва неща от сорта на „Аз съм много по-специален от другите“ и „Другите получават наградата, която аз всъщност заслужавам“, това може да е нарцистично.
Съществува една скрита теория в западното общество, че се нуждаем от доза нарцисизъм, за да сме успешни. Основното мнение е, че ако не твърдим своето превъзходство и ако не взимаме това, което смятаме, че заслужаваме, то другите хора ще заемат мястото ни. Това е вярване, което ни дава сили и което всъщност би могло да навреди.
Ако мислите, че превъзхождате останалите, е по-вероятно да унижите другите и да отговаряте защитно или дори агресивно, когато получавате критика. Нарцисизмът ви ограничава от обективна оценка на критиката и взимането на поука от тази критика с цел развитие на вашата личност.
Кой е подходящият начин да похвалим?
Опитайте да насочите поощрението върху поведението, а не върху характера. В обратен случай, децата могат да останат с впечатлението, че това, което правят и начинът, по който го правят (например в училище), променя вашето мнение за техния характер.
Вие искате да ги похвалите за нещо, което те наистина могат да контролират и променят в себе си. Да кажем например, че детето получава наистина много висока оценка. Много по-ефективно е да кажете: „Това е наистина чудесно, защото знам, че ти учи много сериозно“, тъй като така децата могат да свържат успеха с процеса и работата, която са свършили. Също така казвам на родителите да се опитват да не поощряват в прекалено надута форма, защото е възможно несъзнателно да поставите много високи стандарти, които са трудни за постигане ежедневно.
Мисля, че винаги е добре да осъзнаваме безспорните послания, които изпращаме към детето си; дори добронамерените похвали биха могли да съдържат послания, които нямате намерение да предадете. От друга страна, имайте предвид, че нещата винаги могат да се променят, личността не е зазидана в камък. Дори когато децата са по-големи, съществуват много преживявания, които могат да ограничат или пък увеличат дадени черти на характера.
Какъв съвет бихте дали на родителите, за да възпитават деца със здравословно самочувствие и да им помогнат да се развиват?
Може би най-важно е да осъзнаем, че можем да сме топли и любящи към децата си и да повдигаме самочувствието им без да издигаме детето на пиедестал. Може да прекарвате време с детето, да го накарате да усети, че оценявате компанията му, да играете заедно игри, които са основани на взаимност, да се докосвате, прегръщате, милвате. Това са нещата, които ще ги накарат да чувстват, че вие ги оценявате като личност и че цените връзката си с тях, без да трябва да им казвате: „Аз мисля, че ти си специален и впечатляващ и много по-добър от твоите съученици, и заслужаваш специално отношение.“
Ако знаете, че детето ви има нарцистични наклонности, не се паникьосвайте, често срещано е. Важното е да разпознаете убежденията, които се съдържат под нарцистичния образ. Опитайте да разберете – дали вашето дете се харесва наистина? Дали неговият образ не е по-чуплив? Мислете за посланията, които вие или средата около вас изпращат към детето и дали допълват тези убеждения. Говорете за ценностите, които са важни в живота и затова как хората в своята същност са равни и как никой не заслужава специално отношение.
*Откъсите от интервюто са преведени от Psychologytoday.com.
