Прието е да се смята, че повечето мъже са полигамни. Защо им е толкова трудно да останат верни?
По този въпрос разсъждава и авторът на това анонимно писмо, което ни шокира с откровеността си.
Защо изневерявам ли?
Защото неверността изостря паметта. Всичко отстъпва на втори план, когато гледам голия гръб на непозната жена, извиващ се леко в лъчите на вечерното слънце, в стая в крайпътен мотел. Това е най-честният избор, който мога да направя. Аз съм сам тук. Въпреки всички догми и правила, на които привидно се подчинявам. Въпреки здравия смисъл, задните си мисли и натрупаната с годините мъдрост, в този момент аз не съжалявам за нищо.
Аз искам да бъда тук.
Аз гласувах за това, заявих за това и аз усещам как кръвта препуска по вените ми. Аз съм жив. Аз съм равнозначен на самия себе си. Ето защо изневеряват мъжете. Смята се, че мъжете изневеряват, защото имат тази възможност. Това е вярно, лесно е да изневериш. Ние почти не оставяме улики. Чек-листът е доста кратък – да се измиеш тук и там, да спечелиш съчувствието на жената, с която спиш, да следиш часа и да избираш правилно местата за срещи. В повечето случаи изневярата може лесно да се скрие. Изневерите много по-често, отколкото всеки един мъж е способен да признае, минават без абсолютно никакви последици.
Но мъжете не изневеряват, просто защото могат.
Те изневеряват, защото така трябва, защото имат нужда от това. То си е мъжка потребност. Тя ни кара да изневеряваме отново и отново, защото сексът не бива да бъде предопределен и планиран. Това не е история за две личности, на които им е писано да се срещнат в тъмната нощ. Това е въпрос на случайност. Ако вие изневерявате, то най-вероятно знаете, че любовта за цял живот е лъжа, а моногамната любов – измама. Ако изневерявате, то се ръководите от тези идеи. Това не означава, че не сте способни да обичате, нито че не искате онова, което любовта и бракът могат да ви предложат.
