Проектът за законови промени при пенсионните фондове предизвика много обвинения в опит за национализация и малко дебат по същество

А какво ще ги правя, като дойдат да ми протестират под прозорците? Страхът на властта от организираното недоволство на избирателите може да обясни не едно или две управленски решения на ГЕРБ.
Подобен маниер на мислене, изглежда, е използван и при изготвянето на проекта за последните законови поправки за пенсионната система, представени на 21 април вечерта без много обсъждане. Те уреждат иначе належащия въпрос с фазата на изплащане на пенсиите от втория стълб – частните фондове, но с презумпцията, че хората не могат да преценят сами кое е по-добро за тях: дали да получат парите си накуп, за определен период от време или пък на равни вноски, докато са живи. Вместо това финансовото министерство предлага обезщетенията за старост от универсалните фондове да са само пожизнени, а когато започнат да се изплащат, натрупаните суми по индивидуалните партиди да се прехвърлят в общ пул към всяко пенсионно дружество и да се разпределят оттам. В масовия случай тези пари няма да може да се наследяват, а остатъкът при ранна смърт ще отива за пенсиите на дълголетниците с малки спестявания. Този тип солидарност обаче е по-характерен за първия стълб на пенсионната система и донякъде обезсмисля осигуряването в частен фонд. Както казва бившият социален министър и настоящ председател на социалната комисия в парламента Хасан Адемов – загрижеността на държавата е положителна, но е крайно време при пазарни условия хората сами да поемат риска от своите решения.
Промените засягат 3.5 млн. души и активи на стойност 7.7 млрд. лв. Изготвени са от експерти на Комисията за финансов надзор, но двигателят им е финансовият министър Владислав Горанов. И тъй като веднъж той вече се опита да прокара мека национализация на частните пенсионни фондове, сега далеч не толкова скандалните промени предизвикаха бурна реакция в Страстната седмица преди Великден. Още повече че освен тях в законопроекта има още много важни и не чак толкова спорни групи промени – за ограничаването на инвестирането на средствата от вноски в свързани компании (виж втория текст). Както и такива, които според пенсионните дружества дават стряскаща власт на регулатора.
За разлика от миналия път, когато се променяше Кодексът за социално осигуряване обаче, сега Горанов е по-диалогичен. И вече заяви, че е готов да обмисли промяна в предложението си, ако обществото е против.

Всички в кюпа

Вторият стълб на пенсионната система беше създаден преди 16 години и родените след 1959 г. започнаха да внасят 5% от осигурителния си доход в задължителни универсални пенсионни схеми. Първите пенсии оттам трябва да започнат да се изплащат след пет години, но въпреки това все още няма законови правила как да става плащането. Предложението на финансовото ведомство се опитва да запълни тези бели петна, като вкарва странен елемент на солидарност – пенсиите ще са под формата на пожизнена рента без право на наследяване, за да се минимализира рискът от преживяване над средната продължителност на живот. Другият аргумент е хората да бъдат предпазени от евентуални лоши решения на пенсионните компании, въпреки че в условията на пазарна икономика този риск трябва да си се носи от осигурените и фондовете, както и да се тушира от регулатора.
Чисто технически фазата на изплащане е уредена по следния начин в проекта: ако в партидата има средства, които биха генерирали пенсия, по-малка от 40% от минималната социална (която от 1 юли ще бъде 161 лв.), осигуреният ще може да си получи спестяванията накуп. Над тази сума – между 40 и 100% от минималното социално обезщетение за старост, парите от партидата отиват в общ пул на фонда, от който започват да се изплащат пенсиите на всички. В тази фаза вече от лични средствата, натрупани по индивидуалните сметки, стават споделени – те няма да могат да се наследяват, нито да се теглят накуп или пък да се използват за изплащането на срочна пенсия. Печеливши от този модел са хората, които преживеят определения им срок да получават второ обезщетение за старост, защото фондът ще е длъжен да им плаща до живот, независимо че е изразходил средствата по партидата им. Губещи са живеещите по-малко с по-високи спестявания. Остатъкът, попаднал в пула, ще остава в резервите на фонда. „По начина, по който е публикуван този вариант на закона, има усещане, че индивидуалните сметки не са частна собственост“, твърди Даниела Петкова, изпълнителен директор на пенсионен фонд „Доверие“, пред Bulgaria On Air. Тя допълва, че от дружеството категорично настояват много характерен белег на частната собственост, а именно унаследяването, да бъде регламентиран и във фазата на изплащане на пенсиите.
Законопроектът все пак дава възможност част от средствата да си останат в личната партида, но тя е за горницата над минималната социална пенсия за страната. По изчисления на фондовете при сегашната ситуация в общия пул ще попаднат партидите на стойност между 8 и 20 хил. лв. Най-високите спестявания сега са за около 15-17 хил. лв., събрани при платени осигуровки на максималния осигурителен праг за срок от 15 години, което на практика прави поправката да важи за всички, които са най-близо до пенсия.

Обществото против

Основният проблем на предложените промени е липсата на избор как хората да се разпореждат със спестяванията си. Затова (а и защото са предложени от същия финансов министър, който веднъж вече се опита да посегне на частните фондове) те моментално се сблъскаха с общественото недоволство. Някои медии и коментатори дори нарекоха предложенията национализация. Макар технически това да е далеч от истината, е факт, че в останалите европейски държави хората имат право сами преценяват какво да правят с тези средства, а фондовете предлагат различни гъвкави планове за изплащането им.
„Това е някакъв опит да се премахне заинтересоваността на хората от собствените им пари, да превърнем втория стълб във втори поред първи стълб, т.е. отново да премахнем капиталовата им същност и да ги насочим в някаква друга посока“, заяви пред БНР председателят на Балканския институт по труда и социалната политика Иван Нейков, който е и бивш социален министър. Настоящият титуляр в това кресло, вицепремиерът Ивайло Калфин, също заяви, че вторите пенсии би трябвало да бъдат индивидуални сметки, индивидуално управлявани и с възможности за наследяване. „Възниква въпросът защо осигуреното лице няма право да се възползва от елемента избор, а преди години се говореше за това“, казва и Хасан Адемов. Според него законопроектът поставя две ограничения. Първото е свързано с правото на избор на осигурените как да се управляват средствата в индивидуалната им партида – дали по-консервативно или по-агресивно. За целта са нужни т. нар. мултифондове. Второто ограничение е свързано с правото на избор на осигурените как да получат натрупаните средства – накуп, като изберат да им се изплаща срочна или пожизнена пенсия. „Ако направим оценка на предложенията на Министерството на финансите, целта е да се освободи държавата от ангажимента да отговаря за осигурените лица. Страхът е да не се получи като с професионалните фондове, защото се оказа, че в тях има много малко натрупани средства по партидите. Но пенсиите оттам са срочни и са за ранно пенсиониране“, допълва Адемов.
От пенсионните фондове първоначално коментираха, че ако става въпрос само за пожизнени пенсии, проектозаконът дава единственият технически начин те да продължат да бъдат получавани, след като спестените средства на един осигурен бъдат изхарчени. Впоследствие обаче излязоха с официална позиция и заявиха, че ще се борят клиентите им да запазят индивидуалните си партиди след пенсиониране, да могат да получават втората си пенсия накуп или срочно по избор, а остатъкът да може да се наследява.
„Важно е, когато настъпи моментът за пенсия, всеки човек да прецени в зависимост от финансовото си състояние и здравния си статус каква пенсия иска да получава, дали би искал отначало да живее по-активно, а след това да води по-уседнал начин на живот, да организира малък бизнес или нещо друго, за което ще му трябват парите му“, коментира София Христова, изпълнителен директор на пенсионноосигурително дружество „Алианц България“.
Буквално в първия работен ден след като финансовото ведомство публикува проекта за промените в КСО на сайта си, Горанов заяви, че те са „едно решение, но не е единственото възможно“. И че ако аргументите „против“ надделеят, няма да внесе проекта в правителството.

Дяволът е в детайлите

Финансовото ведомство даде два аргумента в полза на пожизнените пенсии без право на наследяемост. Първият е, че така ще бъдат избегнати рисковете от неблагоприятна инвестиционна дейност на пенсионните дружества. Не е тайна, че някои компании в момента нарушават закона, като инвестират в свързани дружества. Други обаче се управляват добре. Въпросът е защо регулаторът (в случая КФН) е допуснал тези лоши вложения и защо тежестта се пренася към осигурените.
„В момента не всички фондове отговарят на изискванията за прозрачност. Но със законопроекта се въвеждат изискванията на европейската регулаторна рамка Solvency за платежоспособността на пенсионносигурителните и застрахователните компании“, казва Адемов.
Другият аргумент на Горанов е свързан със ситуацията, в която средства по индивидуалната партида на даден човек не достигат, ако периодът на изплащане на пенсия е по-дълъг от актюерски разчетения. Или както се изрази, „тогава ще трябва неговите синове и дъщери да му плащат пенсията“. Истината обаче е, че властта се притеснява от недоволни, останали без рента от универсалния фонд, независимо по каква причина се е случило това – собствена недалновидност или регулаторна немарливост. Още повече че лошата демография, нежеланието на управляващите да премахнат привилегиите на някои групи пенсионери и хроничният дефицит в първия стълб на пенсионната система не вещаят особено висок доход в бъдеще и оттам.
„Никой не е казал, че втората пенсия трябва да е пожизнена, тя е добавка към основната, която изплаща НОИ“, казва Петър Ганев от Института за пазарна икономика. Според него рискът да има дълголетници с малко средства по партидите може да се покрие и от такси и отчисления, друг е въпросът дали парите ще са достатъчни. Хасан Адемов допълва, че тази дискусия трябва да се финализира, след като минат стрес тестовете на фондовете. Те ще покажат какво е качеството на активите им, както и платежоспособността им и дали техническите резерви, които отделят, са достатъчни. Подобно е настояването и на пенсионните компании. Проверката на дружествата обаче беше отложена от КФН и вместо през август се очаква да приключи през декември тази година.
Другият вариант да се избегне рискът някой да получава по-дълго пенсия, отколкото е предвидено, е фондовете да правят разчетите си при нереалистично дълга продължителност на живота. Въпросът е как с един хляб да се нахранят дузина – пенсиите да са пожизнени, наследяеми и в същото време някак си да се изплащат за по-дълъг период от предварително разчетения. „Може да се търсят различни математически и финансови решения наследствеността да се запази. Например натрупаните средства да се наследяват, ако пенсионерът почине до 10 години след като започне да получава пенсия от частния фонд. Другият вариант е на роднините да се изплаща половината от натрупаната сума“, дава примери Ганев.
Фондовете твърдят, че няма да има проблем и с изплащането на пенсиите накуп. Първите обезщетения за старост от втория стълб ще започнат да се дават след около 5 години. По изчисления на дружествата тогава се очаква да се пенсионират средно по 60 хил. души на година. Ако тези хора продължат да се осигуряват върху същите суми, както сега, по партидите им ще има натрупани средно по 5 хил. лв. За да получат парите си наведнъж, ще са нужни около 300 млн. лв. годишно. В същото време постъпленията на пенсионните компании в момента са 650 – 700 млн. лв. на година. Тоест дори и фондовете да нямат печалба от инвестиции, а доходите не растат, постъпленията от останалите осигуряващи се ще могат да покрият претенциите на пенсионерите.
Очевидно могат да се разиграват различни варианти, които биха дали повече свобода на осигурените. А и прибързаните промени в и без това често пренаписвания Кодекс за социално осигуряване носят минуси за цялата пенсионна система, защото подкопават и бездруго крехкото доверие в нея. Затова и далновидното решение, което да спести нови кръпки (а и напрежение, обвинения в пълзяща национализация и протестиращи под прозорците сега или в бъдеще), е подобна мащабна реформа да се комуникира добре и за нея да се търси максимално широка подкрепа. А не да се пробутва между празниците, което за финансовото министерство вече се превръща в устойчив рецидив.

Капитал