Ширнали се жълти пролетни полета. Ако първата ви асоциация е за слънчогледи, сбъркали сте сезона. Красотата на засетите с нетрадиционната за страната рапица площи обаче се измерва не само в приятна гледка за пътуващите из България, а и в бизнес потенциал. Маслодайната култура, която допреди десетилетия е буквално непозната на доста от местните производители, днес вече е заела своето неизменно място в почти всяко голямо зърнено стопанство.
Причините за експанзията й са няколко. Първо, условията за отглеждането на рапица в България са благоприятни. Второ, широкото й приложение в производството на фуражи, биогорива, олио, медицински и козметични изделия, в някаква степен гарантира и стабилен и ликвиден пазар. И трето, само преди около четири години цените на българската рапица достигнаха пик от 940 лв./тон, което я направи една от най-печелившите зърнени и маслодайни култури. Днес нещата изглеждат различни. Цената на рапицата от миналогодишната реколта в момента е около 680 лв./тон и се очаква тя да падне до 600 лв./тон за новата реколта със старта на жътвената кампания. Отделно разходите за отглеждането на културата са високи и ще останат такива, за разлика от изкупните цени, за чиято стойност никой не е оптимист в следващите поне две години. Като прибавим към това и множеството рискове, на които е изложена маслодайната култура до самото й прибиране от полето, минусите стават повече от плюсовете.
Въпреки това площите с рапица в страната не намаляват драстично, а и производителите заявяват, че интересът им към отглеждането е траен.
Трудно, скъпо и рисковано
В последните години в България се реколтират между 1.3 и 1.8 млн. дка рапица годишно. Най-значителни площи със зимната маслодайна култура има в областите Плевен, Бургас, Добрич и Ямбол. Дори да искат да увеличат насажденията обаче, фермерите просто нямат тази възможност. „Рапицата по правило не може да заеме повече от 10-20% от полетата със зърнени и технически култури в едно стопанство поради две причини. Първо, тя трябва да се сее на едно и също място през времеви интервал от поне 4 години, защото натоварва почвата и носи болести. Второ, това е скъпо производство, а културата не е чак толкова устойчива на зимните условия“, казва Ангел Вукодинов, зърноприозводител и собственик на „Вуки“ ООД. Той пояснява, че сухият студ може да бъде фатален за нея, а и в годините се е случвало много фермери да имат напълно пропаднали реколти заради измръзване.
Действително рапицата е сериозно застрашена до самото й прибиране от полето, защото е и особено апетитна за вредителите поради това, че излиза първа от всички култури. „Разходите по отглеждането й са по-високи не само заради инвестициите в борбата с вредителите. Културата прави много маса, а тази маса изисква хранителни вещества (торове). Освен всичко при нея е необходима и много фина обработка на почвата, тоест много технически операции“, обяснява Вукодинов. По негови данни, семената също са относително скъпи, а обичайно себестойността за отглеждането й е около 170-180 лв./дка. За сравнение, себестойността при отглеждането на слънчогледа е 130 лв./дка.
Годишната норма на печалба от отглеждане на рапица, по думите на Вукодинов, може да достигне 30-40%, но тези числа не трябва да се вадят от контекста на субсидиите, които производителите калкулират като печалба. Освен това има и години, в които, ако реколтата пропадне, фермерът не получава доход срещу направения разход по засаждане и отглеждане.
Председателят на Националната асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ) Светослав Русалов обяснява, че доходът на фермера от рапица зависи от твърде различни фактори. В Северна България, където има повече валежи, по-плодородни почви и и се сеят огромни масиви, производствените разходи са по-ниски, а добивите – по-високи, което прави отглеждането на всички зърнени и маслодайни култури по-печеливша дейност.
„Трудно е да се изчисли, но условно можем да приемем, че средно разходът на производителя за рапицата е 150 лв/дка. При един добив от 250 кг/дка и цена от 60 ст./кг, приходът на фермера е точно 150 лв. Реалната печалба е само получената субсидия, но много често от нея се покриват рентата и данъците. Поради тази причина има много зърнопроизводители, които завършват последните години като нулеви“, казва Русалов. Той уточнява, че подпомагането на културата не се различава от подпомагането на другите зърнени и маслодайни култури и идва основно по линията на директните субсидии за декар. Русалов прогнозира, че в близките години високата себестойност и по-ниските пазарни цени на маслодайното растение няма да доведат до нормални приходи за стопанствата. Под нормални той разбира такива, които са достатъчни за възпроизводството в селскостопанския цикъл.
