Върви си Червената шапчица през гората на път към баба си.
Жега. Слънцето прежуря, а в кошничката си тя носи бутилка винце. Решава да утоли жаждата си, трясва шишето на екс, пада и заспива до пътеката.
Минава по пътеката една крава, вижда капчиците пот по лицето на Червената шапчица и си казва:
„Горещо му е на детето. Умира от жажда. Я да го напоя – добро дело да сторя.“
Поднася вимето си към лицето на Червената шапчица, а тя в просъница изломотва:
– Ой, ой, момчета, милички! Не всички заедно, не всички заедно!!
