Над 80% европейци от участвалите в онлайн референдума (дали да местим стрелките или не) се обявиха срещу смяната на времето и евроинституциите ще се съобразят с вота на хората, пише „България Днес“.

Промяната ще влезе в сила от 2020 г.

Д-р Герев, какви промени в поведението и физиологията на българина може да очакваме, след като спрем преместването на стрелките на часовника?

– Очаквам една много добра промяна. Особено ако останем на вариант лятно часово време. Ако спрем местенето на стрелките, няма да объркваме повече биологичния си часовник. Смяната на времето е пълен тормоз за душата и тялото, особено при страдащите от хронични заболявания. Вече над 20 години наблюдавам как тези промени са затормозяващи. Като преместим стрелките час напред или назад, започваме да ставаме от леглото различно от обичайното. Пием си кафето час по-рано или по-късно, взимаме си хапчетата в различен час, а за някои хора това е от съществено значение. Неслучайно в първите дни след смяната на часовото време, особено в понеделник, броят на инфарктите, инсултите и спешните случаи се увеличава с над 50%.

Имало е години, в които нарастването е достигало 70 на сто. Този тормоз може да остане в миналото, ако останем на лятното часово време или на зимното, което е астрономическото. Тогава ще спре тази игра на часовника и ще се адаптираме към едното време. Това ще създаде значително по-малко дискомфорт на хората и заболяванията ще намалеят.

– Смяната на времето вреди ли и на здравите хора?

– Не са малко дори и здравите хора, които в първата седмица след смяната на времето имат главоболие, нервност, раздразнителност, затруднена концентрация. Ако обикновено заспиваме в 22 ч. и върнем часовника назад, ще трябва да си лягаме в 21 ч. Същото е и със събуждането. Докато направим новата синхронизация, минават 4-5 дни. Това създава голямо неудобство. Получават се грешки, особено в професии, в които не трябва да се бърка. При тях допускането на грешки може да е фатално не само за тях самите, но и за много други хора. Например, в лекарската професия, в пилотирането на самолети. Това са все професии, които обслужват много хора и там грешката може да има трагичен край.

– Готов ли е светът да приеме едно време и да сложи край на промените?

– Преди 7 години някои страни – Русия, Индия, Китай, Бразилия и Южна Африка, премахнаха местенето на стрелките и оставиха само лятното часово време. Получава се така, че в момента с Москва сме в едно и също време. А би трябвало да имаме час разлика в тяхна полза. Тези страни първи решиха да не сменят часовото време и продължават да не го правят. Миналата година ги последваха Египет и Турция. Постепенно тази негативна практика на смяната на времето се премахва.

Интересно е, че в САЩ Алабама е единственият щат, който не си сменя времето. Всички други го правят. В Южна Америка всички без Бразилия местят стрелките. Правят го също Австралия и Нова Зеландия.

– В исторически план защо е било въведено?

– Лятното часово време е въведено през Първата световна война от Германия. Тогава производството на стомана е основен фактор за поддържането на военната мощ на държавата. Това е много енергоемко производство. За да може абонатите да консумират по-малко ток и спестеното електричество да отива за военни цели, е наложена смяната на времето. В днешно време тези производства са далеч по-малко енергоемки спрямо преди 80 години. Смяната на времето става напълно излишна.

– В България сме свикнали лятото да се стъмва по-късно.

Ако по-рано настъпва нощта, това ще се отрази ли негативно на хората?

– По никакъв начин няма да се отрази. Биологичният часовник се настройва спрямо астрономическото време, така че да е светло до 21,30 ч. не е нормално. В 20,30 ч. може да е светло, но след 21 ч. трябва да се задейства мелатониновата секреция, за да може човек до 22 ч. да заспива.

Мелатонинът е естественият хормон на съня и започва да се синтезира, когато навън е тъмно. Сега започва да се синтезира към 10 ч. вечерта и час-час и половина човек не може да заспи. Това не е нормално! С късното стъмване влизаме малко в сферата на белите нощи. При тях в 2 ч. след полунощ е слънчево като в 2 ч. на обяд и не можеш да разбереш дали е ден или нощ.

За нашите географски ширини е нормално да има светлина до 20,30 ч. След това е прекалено много.

– Има ли разлика в местенето на стрелките в миналото и сега?

– Смяната на времето е най-големият тормоз! Това е остаряла технология. Лятното часово време е въведено в България на 1 април 1979 година. Тогава хората си изпускаха влаковете и автобусите, тъй като животът беше доста по-спокоен. С напрегнатия, нервен и динамичен живот в наши дни това е един допълнителен товар. Има проучване в Русия, че в първата седмица след смяната на часовото време кравите дават 50% по-малко мляко и кокошките снасят 50% по-малко яйца.

Защо се получава така?

Защото хората ги обслужват час по-късно или по-рано. Това обърква биологичния ритъм на животните. Затова и в Русия са решили да не местят стрелките на часовника. Дано това решение да се случи и в България, тъй като ползите ще са повече от вредите.

– Значи не само хората страдат, но и останалите живи организми, които са зависими от човека.

– Да, точно така. Преди кардиолози много ми се смееха, като им казвах, че смяната на времето е опасна за здравето. Смятаха, че един час не е чак толкова фатален. Но след това се появи статистика и признаха, че съм прав. В петък преди смяна на часовото време е имало 12 спешни случая примерно.

В понеделник са станали 18. Ето, че завишението е с 50 на сто и думите ми бяха потвърдени.