Анкета, проведена сред участниците в конгреса по нефрология, показа, че специалистите са наясно с рисковете, но малцина от тях се сещат да се изследват редовно.

Повечето от тях не го правят, защото, ако се установи заразяване, те трябва да спрат да оперират и да работят само в кабинет, което ще сложи край на професионалното им развитие.

“Пациентите на диализа са 3400, като 10% от тях са с хепатит С. Именно там е най-големият проблем. Лошото е, че голяма част от тях след това идват при нас за трансплантация на бъбреци и това поставя в риск и персонала в клиниката”, допълни проф. Паскалев.

По думите му всеки пети от пациентите му е с хепатит, а наличието му при бъбречно трансплантираните не може да се лекува, защото те приемат имуносупресори.

По негови данни бъбречнотрансплантираните у нас са 438, като с хепатит са 96 от тях, т.е. около 22% от всички получили нов орган.

„С хепатит С са 41 трансплантирани пациенти, с хепатит В – 50, а с комбинация от В и С – 5-има. При последната група положението е неспасяемо”, категоричен бе проф. Паскалев. Той сподели още, че при последната подготовка на 20 пациенти за трансплантация 4-има от тях са се оказали с хепатит С.

Те не са подозирали, че носят този вирус и е възможно да са заразили специалисти в диализните центрове. “Лекарите трябва да се изследват, за да са наясно със собственото си здраве и да се лекуват, ако са се заразили от пациентите си”, каза още проф. Паскалев.

Той призова за задължителен годишен контрол.

Инициативата за масов скрининг на лекарите за хепатит вече е подета и от останалите дружества. Д-р Кирил Еленков от БЛС също призова държавата да насочи вниманието си към проблема и да осигури нужните средства.

В края на конференцията дружеството на нефролозите излезе с декларация, в която се настоява за провеждането на ежегоден задължителен скрининг за хепатит В и С сред рисковите групи лекари – хирурзи, АГ специалисти, ортопеди, анестезиолози, работещи в диализните центрове, стоматолози и т.н.

Те искат също така специалистите, които са се заразили по време на служебните си задължения, да се лекуват приоритетно с иновативни медикаменти. Освен това държат и на промяна на законодателната рамка, която им забранява да оперират. Идеята им е този текст да отпадне, тъй като вече има съвременно лечение, което позволява пълното излекуване в рамките на 3 месеца.

Така специалистите няма да бъдат лишавани от кариерното си развитие.