– Aло, Иван Петров?
– Да, кажете?
– От НАП се обаждаме. Не сте си платил данъка.
– Как разбрахте?
– Това ни е работата.
– Та кой ви плаща за подобна работа?
– Вие. С данъка си.
– Ъ? Аз ви плащам да ме следите дали ви плащам?
– Точно така.
– Защо да ви плащам тогава?
– Защото в противен случай ще Ви пратим полиция да Ви отведе в затвора!
– Кой им плаща за това?
– Вие. С данъка си.
– Ъ!? Да видим дали правилно съм разбрал – аз ви плащам заплата, за да ме следите дали ви плащам заплата, плащам и заплата на полицията и на затвора, за да ме приберат, ако не плащам вашата и тяхната заплата?!?!
– Точно така. Това се нарича „държава“. Не можем без нея.
– Искате да кажете, че вие не можете без нея, тоест без мен?
– Не, не. Всички не можем без нея. Живеем в общество все пак. Всеки си има права и задължения и когато някой не си изпълнява задълженията, друг следи за това. Ето, ние Ви се обадихме, за да си платите данъка. Ако ние не си изпълняваме задълженията, Ваш дълг е да ни се обадите и да изисквате да си ги свършим.
– Ако не следите дали си плащам данъка, тоест дали ви плащам заплатата, аз трябва да изискам от вас да си свършите работата – тоест да ми се обадите да си платя данъка, тоест да ви платя заплатата, за да можете да следите дали ви плащам заплатата?
– Точно така. Така функционира системата.
– Та кой би измислил толкова безумна система?
– Ами всички заедно сме я измислили – Вие, ние, полицаите и затвора. Това се нарича „демокрация“.
– Тоест ние четиримата сме решили аз да плащам заплатата на вас тримата, за да ме следите/санкционирате ако не го правя?
– Точно така.
– Но аз съм против това.
– Тези неща ги решаваме заедно – живеем в държава и в демокрация. Ние сме трима. Повече от Вас сме. Следователно така сме решили всички заедно.