„По молба на САЩ, Канада и европейски страни Израел завърши хуманитарната операция по спасяване на членовете на сирийската гражданска организация „Белите каски“ и членовете на техните семейства“ – написа Нахшон и допълва, че е са транспортирани „в съседна страна“.

Защо се налага „неправителствена организация от доброволци“ – студенти, учители, лекари, инженери, спасили (според техния сайт White Helmets) точно 114 431 души, да бягат от Сирия?

Вместо да очакват награди, почести, дори паметник в родинатата си.

Британският бивш външен министър Борис Джонсън ги наричаше „фантастичните  „Бели каски“, в медиите ги славеха като като герои, „спасители на човечеството“. Точно така бе озаглавен  документалният филм за тях, получил „Оскар“ за 2017 г тъкмо с това подзаглавие “Спасявайки един живот спасяваш цялото човечество” (алюзия със “Списъкът на Шиндлер”, където героят казва “Който спаси един живот спасява целия свят”).

„…Те всеки ден „търсят смъртта, за да я погледнат в очите и да я надхитрят, за да отбележат точка в полза на живота“ – обобщава Яна Николова от „Нова ТВ“ в българския документален филм за тях. Един любопитен детайл: филмът на Яна Николова, излъчен на 25 март т.г. след това изчезна и вече не може да се намери в платформата Vbox7. Странно, нали?

„Бяла каска“ или джихадист?

Още Макиавели пише в „Принцът“, че „измамата е главното средство, чрез което хората може да бъдат контролирани“. Сун Дзъ в „Изкуството на войната също“ казва, че „всяка война е основана на измама“.

Eстествено войната в Сирия не може да бъде изключение. Тя е огледало на модела, по който се формира днешната международна политика, в която липсват истински политици и никой не си прави труда да търси достойни аргументи и безспорни факти, а всички са уверени, че хората са готови да повярват на всяка история, скалъпена от професионални политически сценаристи с участието на ангажирани статисти.

„Белите каски“ окончателно бяха наложени като най-успешния пропаганден проект за смяна на режима в Дамаск с номинацията за Нобелова награда за мир през 2016 г. , която бе направена не от кой да е, а от британската депутатка от Лейбъристката партия Джо Кокс, убита брутално на улицатах два дни преди референдума за брекзит на 16 юни същата година. Те не спечелват Нобел да мир, но печелят алтернативната награда Right Livelihood Award (Награда за правилен начин на живот), наричана понякога „алтернативна нобелова награда“, замислена да бъде допълваща идеята за нобелова награда.

Но за разлика от пропагандния ефект, истината има още една страна:

Самото име на „Белите каски“ е подвеждащо и объркващо. Всъщност те се казват официално Сирийски гражданска отбрана и това означава, че това е сирийска организация, създадена от обикновени сирийци – учители, шофьори, лекари, програмисти, които сега войната принуждава да загърбят и да помагат на сънародниците си – доброволно и самоотвержено в цяла Сирия. Но съществуват Реални сирийски сили за гражданска отбрана, създадени още през 1953 г. като доброволна организация за оказване помощ на населението при извънредни ситуации. За разлика от „Белите каски“, които са платена организация. Освен това държавната структура е член на Международната организация за гражданска отбрана, създадена през 1931 г. от френския генерал Жорж Сен-Пол със седалище в Женева. И за разлика от „Белите каски“ има известен телефонен номер, на който изпаднали в беда могат да се обадят веднага – 113 в цялата страна.

Докато „Белите каски“ нямат адрес, нямат централа, не се знае къде се помещават, с тях не можеш да се свържеш спешно!? – освен чрез електронна поща! Те действат само в контролираните от бунтовниците райони и според свидетелства на местните жители те оказват първа помощ най-вече на ранени опозиционни бойци – които няма как да се лекуват в правителствените болници, нямак и как да поддържат свои лазарети. Затова светът научава само за войната, която се води в Алепо, Идлиб, Латакия, Хама, Хомс, Дамаск и околностите Източна Гута и Дума и Дараа.

Пропагандният инструмент „Белите каски“

Така става ясно, че всъщност „Белите каски“, създадени в Турция от британското военно разузнаване през 2013 г. като изключително важен пропаганден инструмент от Гражданската война в Сирия, която „Белите каски“ наричат „революция“.

С тяхното участие в тази революция намесата на Запада във войната се превръща в хуманитарна мисия, чиято цел е дезинформация за реалните събития и инсценировка на прецеденти, които да предизвикват спешната намеса на САЩ и коалицията „в защита на сирийското население“.

„Белите каски“ да пропаганден конструкт на полковника от британската армия Джеймс льо Мезурие, участник във войните в Ливан, Палестина, Босна, Косово, Ирак, Афганистан, след което работи за частни фирми за професионални наемници като Blackwater?Academi.

Той самият обяснява на една конференция в Лисабон през 2015 г. логиката на „Белите каски: „на кого бихте повярвали повече от един пожарникар или на една неправителствена организация за спешна хуманитарна помощ? Е, ето ви ги под ръка.

Това е основната причина, поради която „Белите каски“ бяха толкова важен елемент от гражданската война в Сирия.

Всъщност това реално е военна част за пропаганда, бунтовници, маскирани като хуманитарни доброволци, които воюват рамо до рамо с джихадистите от „Джабхат Ал-Нусра“, „Джаиш ал-Ислам Ахрар ал-Ислам и ИДИЛ и напускат окупираните райони заедно с тях, когато сирийската армия превземе контролираните от тях територии.

Ето вижте само как е представена войната в Сирия на сайта на структурата-майка на „Белите каски“ – Сирийска кампания (The Syria campaign”): В материал под заглавие „Кой убива цивилни в Сирия?“ и там са посочени виновниците за хилядите жертви на войната между 2011 и 2017 г:

190 723 – Режимът на Асад
4102 – Русия
3819 – Бунтовниците
3352 – ИДИЛ
3074 – ДРУГИ (неидентифицирани извършители)
945 – САЩ и коалиция
529 – Кюрдската армия (подкрепяна от САЩ)
379 – Фронт „Фатех ал-Шам“

И обърнете внимание – най-любопитната цифра основната опозиционни групировка, подкрепяна от Ал-Кайда – Фронтът Ал-Нусра, който се прекръсти на Джабхат Фатах ал-Шам – САМО 379 убити или 0.2% от всички жертви на сирийската война. И това въпреки журналистиката на Washington Post (ноември 2012) и WSJ (септември 2011), където се твърди, че това е „основната сила и най-мощната част на бунтовниците срещу режима на Асад“.

Таблицата идва със забележка: Откакто Русия влезе в конфликта през септември 2015 г. стана много трудно да се прави разлика между действията на руснаците и режима на Асад.

Всъщност това е моделът, по който се прави политика днес, това вече е утвърдена рутина и не за първи път „достойната позиция“ е да си затваряме очите пред фактите. И максимата гласи: докато не сме казали нищо, фактите мълчат.

Проблемът не е само в пи-ара на войната и пропагандата, а в модела, по който се поднасят те на аудиторията: чрез инсценировки и фалшиви новини, които отприщват мащабни политически кампании под фалшивите претенции за защита на демокрацията и човешките права. И така всъщност изпълняват своята част от глобалния план за новия световен ред.

Реално с появата на “Белите каски” войната се превърна в пропагандна кампания, която бе използвана като инструмент за проваляне на дипломатическите усилия на Асад и Русия за постигане на алтернативно решение извън насилието и всеки път когато Дамаск и “умерената опозиция” постигаха споразумение за примирие, режимът на Асад го нарушаваше по вероломен начин – с удари срещу хуманитарните конвои и химически атаки.

Реалната цел е тази група да бъде наложена като ядрото на една бъдеща политическа формация за реформиране на Сирия след свалянето на режима на Асад. Те самите признават чрез своя лидер Раед Салех, че участват в революция, която трябва да установи нов режим в Сирия.

В екипа на “Белите каски първите три основни фигури – лидерът Раед Салех, Фарук ал-Хабиб (лидер на революцията в Хомс, създател на “Революционния съвет на Хомс”) и Мустафа ал-Хадж Юсеф – начело на опозиционното движение в Хан Шейхун.

Естествено “Белите каски” спасяват човешки животи, оказвайки се на място след сражения, бомбардировки и обстрели. Но те винаги се появяват с неизменните операторски екипи, които филмите цялата спасителна операция, която биха могли да моделират и да инсценират както искат – и го правят. А след като бяха изобличени те казаха, че това са само кадри от учебни филми за обучение на нови доброволци.

Медицински експерти като шведът д-р Лейф Елиндер твърдят, че обучението на “доброволците” на “Белите каски” е на много ниско ниво и техните действия не са животоспасяващи, а точно обратно – опасни за живота на ранените – според многобройните видеоматериали които те разпространяват след всяка спасителна операция.

Но прави вечатление, че всички те са “пост фактум” – след атаката, няма нито едно видео преди това, освен това кадрите са винаги едни и същи – пострадали деца биват спасявани под грамади от развалини.

Остават подозренията, че “доброволците” не се обучават само за оказване на първа медицинска помощ, а за действия като военна оперативна група, която се сражава рамо до рамо с най-голямата опозиционна въоръжена групировка – Фронтът Нусра.

Това личи и от странното съвпадение в най-критичните места като Алепо, Идлип, Дума пунковете на “Белите каски” винаги са в съседство с щабовете на “Нусра”. 

Според британския режисьор Джон Пилджър, операторите на “Белите каски” са добре обучени да правят драматични кадри и да подбират критични ситуации, които след това с добър монтаж се превръщат във въздействащи репортерски материали от мястото на събитието. Така бе създаден и документалния филм “Белите каски”, който спечели “Оскар” – 80 процента от кадите в него са на оператори на организацията.

Същите кадри видяхме и във филма на “Нова” за “спасителите на човечеството”. А кадрите са наистина професионално репортерски заснети и са изпълнени на високо техническо ниво – което показва, че операторите разполагат с много добра видеотехника.

Инсценировката „Бели каски“: различни спасители носят едно и също мимиченце в режисирани пропагандни клипове за „поредното зверство“ на армията на Асад.

Във всички присъства един и същ сюжетен кръг – режимът на Асад и руските самолети бомбардират безогледно жилищни квартали, болници и жилищни квартали с “бомби-варели” и сеят смърт и разрушение. А бунтовниците са единствената надежда и алтернатива за този геноцид.

В крайна сметка „Белите каски“ след като САЩ спряха на 3 май финансирането им стана ясно, че те изобщо не са спонтанно възникнало движение на патриотични и активни сирийци за спасяване на пострадали от войната, а експериментален модел, шаблон, който ще получава финансиране само ако изпълнява поставените му оперативни задачи.

Техният модел не е уникално локално явление, а се прилага като „добра практика“ за постигане на политически цели с участието на гражданите в различни размирни точки. И вече има клонинги в Бразилия, във Венецуела и Малайзия. При това отново с участието на създателя на това движение полк. Джеймс льо Мезурие.