Пролетта е отново тук. Цялата природа се събужда за живот, а с нея – и кърлежите.

Тези кръвопийци са способни да развалят удоволствието от прекарването на време сред природата и да оставят трайни последствия от срещата ни с тях.

Ето какво трябва да знаем за тях, какви действия да предприемаме и какво да НЕ правим.

Кърлежите не са насекоми

Ако се вгледаме внимателно в кърлежа, ще установим, че той прилича повече на паяк, отколкото на насекомо – точно като паяка, и той има осем крака, тъй като спада към класа на паякообразните.

От засада

Когато дойде време да се храни, кърлежът застава на ръба на някое листо или трева и протяга предния си чифт крачка. И така си чака да мине човек или животно, за което веднага да се закачи.

След това започва да пълзи по тялото на жертвата в търсене на по-тънка кожа и малък кръвоносен съд, от който да се храни.

Затова е особено важно, когато прекарваме време сред природата или се излежаваме на тревата в парка, през два-три часа да преглеждаме тези места от тялото си, където кожата е най-нежна: мишниците, скалпа, слабините, сгъвките на коленете и лактите, зад ушите.

Трябва да имаме предвид, че някои екземпляри са миниатюрни и може да ги помислим за малка бенка.

Заразяването За да бъдем заразени с някоя от болестите, които пренасят, трябва да сме ухапани от кърлеж, който сам е вече заразен, след като се е хранил от болно животно. Не всяко ухапване от кърлеж и дори не всяко ухапване от заразен кърлеж води до инфекция. Обикновено, за да се случи това, кърлежът трябва да е стоял впит в кожата в продължение на поне 24 часа. Но има и рискови фактори, които причиняват връщане на стомашно съдържимо от кърлежа в кръвта ни. Такъв фактор е широко разпространената практика впитият кърлеж да се маже с олио или да се върти. Това е не просто неефективен метод за отстраняване на животното, а дори повишава опасността от заразяване.

Как се отстраняват

Ако не е възможно да потърсим лекарска помощ, то са ни необходими пинсети с остър връх.

Пинсетите с плоски краища са предпоставка да стиснем коремчето на кърлежа и той да повърне, т.е. да ни зарази. Трябва да хванем кърлежа с върха на пинсетите възможно най-близо до кожата и плавно да го изтеглим навън, без въртене, стискане и усукване.

След това е добре да го затворим добре в нещо и да го занесем за изследване, например в Националния център по заразни и паразитни болести (НЦЗПБ).

Важно е да наблюдаваме мястото за зачервяване, което може да се появи доста по-късно – дори две и повече седмици след ухапването.

Да следим температурата си и дали имаме подути лимфни възли – също. Друг симптом на инфекцията са болките в ставите.

Някои лекари препоръчват превантивен прием на подходящ антибиотик, преди да са се появили симптоми на заболяване.

Според проф. Кантарджиев, директор на НЦЗПБ, в България повечето кърлежи по паркове и градинки са преносители на Лаймска болест или още борелиоза.

Превенцията

За да се предпазим от неприятни преживявания, е важно да използваме репеленти, предназначени да отблъскват кърлежите, както и по възможност да ограничим достъпа на неприятните кръвопийци до кожата си чрез подходящо облекло – дълги панталони, които обхващат добре глезена например.

Трябва да имаме предвид, че кърлежите не се спотайват само в тревата, а падат и от дърветата, където са пренесени от дивите животни – птици, катерици, мишки.