Вероятно на всички ни се е случвало да попаднем в плен на желанието за нищоправене. Да, то е любимо занимание не само на Мечо Пух.

Но когато работните ангажименти са надвиснали над нас като буреносен облак, мърдане няма. И е време за действия.

Правилно и грешно

Знаем, че трябва да си правим стриктен списък със задачи. Но дали се замисляме, че с него може да постигнем и обратния ефект – на демотивация. Ако просто нахвърляме десетина точки, които чакат дa бъдат отметнати до края на деня или седмицата, може да ни връхлети внезапен прилив на паника, че надали ще успеем да се справим.

Малката хитрост тук се състои в това задачите да бъдат разпределени по дни и часове, като се отбележи колко време ще ни отнеме всяка от тях. Така изпълнението им изглежда много по-реалистично и няма да се оправдаваме пред себе си, че не сме смогнали.

И дори ще си откраднем някой свободен час. А експерти съветват да планираме дори и свободното си време. Прекалено често се случва почивните ни дни дa минат неусетно и без да сме свършили нищо съществено.

Но ако ги запълним с график с интересни и полезни занимания, няма да е така. В това число влизат и четенето, гледането на филми и разходките в парка.

Отзад напред

Трябва да поставим ясна граница на работните задължения.

Приключваме работа в шест. Това е отправната ни точка. След това започваме да нареждаме ангажиментите си за деня назад до неговото начало. Така няма да сe притесняваме, че няма да успеем и пак ще имаме „домашно“. Това експертите наричат фиксирана производителност на графика.

Балансът между работа и личен живот е от съществено значение. Ако той отсъства, на преден план идват преумората, демотивацията и мързелът. Когато имаме ясно разграфена разделителна линия между двете, това ни прави по-спокойни. Усещането, че контролираме ежедневието си, моментално редуцира стреса.

Перспектива

Колкото е важно да умеем да планираме деня си, толкова е от значение да го правим и в по-дългосрочен план. Времето лети неусетно и често се чудим кога стана средата на годината. Ако имаме планове, изискващи повече часове работа, добре е да си правим график за седмицата и за месеца.

Един час в понеделник и разпределяне на времето между ангажиментите ще ни помогне да имаме ясна перспектива как се развиваме и в каква посока вървим.

В противен случай е доста вероятно животът да ни се изплъзва между пръстите и да не успеем да го оползотворим както на нас ни се иска. А и не трябва да забравяме, че времето е ограничен ресурс.

Качество пред количество

Често използваме оправданието, че имаме много задачи да свършим и затова не успяваме, или не ги правим така, както би ни се искало. Тук идва моментът за важните решения с кои ангажименти да се нагърбим и кои да отклоним.

Да казваме „не“ може да се окаже трудно за усвояване умение, особено в работна среда. Но свърхнатовареността намалява нашата продуктивност и качество на работа. Също така ни демотивира и ни хвърля в плен на мързела. И без това няма да успеем с всичко, защо да се напрягаме излишно…

Приоритети

Трябва да сме наясно кои ангажименти са ни по-важни от други и именно на тях да отделим по-голяма част от времето си.

Отговарянето на имейли и друга подобна офис работа без особена добавена стойност не трябва да заема по-голямата част от работния ни ден. Разбира се, че изисква по-малко усилия, но не води до особен резултат. На преден план трябва да изпъкват важните и дългосрочни проекти, а всичко останало да е пълнеж, пише Time.