Един ден всички разбираме, че най-много истина се крие в малкото тихо изречени думи. Най-много сила има в хората, които са изстрадали безброй пъти в живота си.

Най-голямото богатство се крие в онези най-малки, но истински неща.

Да, точно така – малките неща са най-ценни. Защото богатството не са парите, а хората в живота ни – онези, които остават с нас и в добро, и в зло.

Спокойствието и уютът не е в голямата и красива къща, а в онази най-мила, най-нежна прегръдка вечер, преди да заспим.

Щастието не е да притежаваш скъпа лъскава кола, а да имаш някой в живота си, който би дошъл пеша, където и да се намираш, само за да те види и да те целуне.

Късметът не е да намериш четирилистна детелина или да видиш падаща звезда, а в живота ти да се появи някой, който да те обича без причини, без условия, без очаквания – просто ей така, истински, със сърцето си.

Прекрасните възможности не са в това да посетиш скъпи ресторанти и да се разхождаш в Париж, а в това да може да пътешестваш с любими хора, да откриваш нови красиви места в компанията на любовта на живота ти.

Успехът не е в това да си станал известен и да имаш много пари на старини, а в това, когато остарееш, да има кой да те държи за ръката, кой да ти прави топъл чай и да ти пожелава „Лека нощ!“.

Богатството не са парите, а хората и всички онези уж малки неща, но толкова значими, толкова специални, толкова истински!