Сред безкрайните реклами на шампоани, сапуни, душ-гелове и балсами, изглежда сме започнали да се къпем по-често, отколкото е здравословно.

Взимането на душ всеки ден не е в пряка зависимост с по-доброто ни здраве, а дори напротив. Кожата по естествен път съхранява доброто си състояние чрез функцията на специални жлези, които отделят омазняващи секрети.

Сапунът и водата отстраняват този полезен филм и оставят кожата суха, а това води до нейното напукване. През тези микроскопични цепнатинки пък навлизат микроорганизми, които не винаги ни мислят доброто.

А кожата реагира с усилено омазняване, за да противодейства, което ни кара да се къпем още по-често. И, ето как, кръгът се затваря.

Разбира се, козметичната индустрия, наред с миещите препарати, е измислила и заместител на естествените механизми за поддържане на еластичност и мекота и предлага различни овлажняващи кремове. Но нито един заместител не е по-добър от начините, по които работи природата.

Освен естествения защитен слой и мъртвите кожни клетки, при къпането отстраняваме неизбежно и добрите бактерии, които живеят по повърхността на тялото и се хранят с веществата, които кожата ни отделя. Тези микроорганизми се борят и конкурират с лошите, като по този начин поддържат здравето ни.

Така се оказва, че прекалено честото къпане е вредно – то ни превръща в изсъхнали, напукани и оголени същества.

Не звучи добре, но колко често тогава да се къпем?

Според д-р Брандън Мичъл, асистент по дерматология в Университета „Джордж Вашингтон“, за повечето хора е достатъчно да се къпят веднъж или два пъти седмично, като дори не сапунисват агресивно цялото си тяло, а да наблягат основно на тези места, за които е характерно да не ухаят особено добре.

На тези, които все пак държат да къпят цялото си тяло всеки ден, д-р Мичъл да го правят само ако наистина кожата им не страда от това.