1. Сау Пауло

Финансовата столица на Бразилия е един от 10-те най-гъстонаселени градове в света. Той имаше подобни на проблемите на Кейптаун през 2015 г., когато главният воден резервоар остана 4% пълен. В пика на кризата градът с 21,7 млн. население имаше по-малко от 20 дни осигурена вода и полицията трябваше да ескортира камиони с живителната течност. Смята се, че основната причина е сушата в южната част на Бразилия, която продължи между 2014 и 2017 г. Но мисия на ООН в града беше критична към заключенията на бразилските власти. Оттам изтъкнаха „липсата на правилно планиране и инвестиции“. Водната криза беше обявена за приключила през 2016 г., но през януари 2017 г. отново имаше рязко намаляване на водата в основния резервоар.

2. Бангалор

Местните власти в южноиндийския град са притеснени от бума на ново строителство, след като Бангалор стана технологичен хъб. Те се опитват да регулират ВиК системата на града.

За да не се влошат още повече нещата, остарелите тръби се нуждаят от спешна смяна, сочи доклад от националното правителство. В него се посочва, че градът губи над половината от питейната вода заради лошото качество на водопреносната система.

Подобно на Китай и Индия се бори със замърсяването на водата. 85 на сто от тази в езерата около града може да се използва само за напояване и за индустриални цели. Нито едно езеро няма вода, която да става за пиене или къпане.

3. Пекин

В Китай живеят близо 20 на сто от хората в света, но има само 7 на сто от запасите с питейна вода на Земята. Изследване на Колумбийския университет показва, че водните резерви на страната са намалели с 13% между 2000 и 2009 г.

Освен това го има и проблема със замърсяването. Официални данни от 2015 г. показват, че 40 на от повърхностните води на Пекин са замърсени до такава степен, че не могат да се използват дори за земеделски или индустриални цели.

Китайските власти се опитаха да се справят с проблема, като създадоха различни проекти. Те въведоха и обучителни програми и налагат тежки глоби за големите индустриални замърсители.

4. Кайро

Някога основен фактор при създаването на една от големите древни цивилизации, днес Нил има големи затруднения. Оттам идват 97 на сто от египетската вода, но в нея се изхвърлят и нарастващи количества земеделски и битови боклуци.

Според Световната здравна организация данните показват, че Египет е на челните места сред страните с нисък среден доход по брой на смъртните случаи, свързани с отравяне на вода. ООН прогнозира, че към 2025 г. страната ще страда от голям недостиг на вода.

5. Джакарта

Подобно на много други крайбрежни градове индонезийската столица е изправена пред заплахата от надигащото се морско равнище.

Но в Джакарта ситуацията се влошава от директната човешка намеса. По-малко от половината от жителите на 10-милионния град имат достъп до вода от мрежата, затова има засилено копаене на кладенци. Това води до пресушаване на подводните водни запаси. В резултат около 40 на сто от Джакарта сега е под морското равнище според оценките на Световната банка.

6. Москва

Една четвърт от световните запаси от прясна вода са в Русия, но страната е налегната от проблеми със замърсяването в резултат на тежката индустриализация от съветската епоха. Тази ситуация е особено притеснителна за Москва, където водният резерв е 70 на сто зависим от повърхностните води. Официалните регулаторни институции признават, че между 35 и 60 на сто от резервите с питейна вода в Русия не покриват санитарните стандарти.

7. Истанбул

Според официални турски данни страната вече е на практика в ситуация на воден стрес, след като през 2016 г. на човек вече се падат под 1700 куб. м вода.

Местни експерти предупредиха, че ситуацията може да се влоши до недостиг на вода през 2030 г. През последните години гъсто населеният Истанбул, в който живеят 14 млн. души, започна да има водни режими през по-сухите месеци от годината.

8. Мексико сити

Водните режими не са нищо ново за 21-милионната мексиканска столица.

Всеки пети има вода само няколко часа на седмица, а 20 на сто имат течаща вода само през част от деня. Градът донася около 40 на сто от отдалечени водни източници, но няма система за преработване на загубената вода. Водните загуби заради проблеми в тръбите се оценяват също на около 40 на сто.

9. Лондон

Да, от всички големи гра

Южноафриканският град Кейптаун е изправен пред приближаваща катастрофа, когато през април остане напълно без вода. Той е краен случай, но едва ли изолиран.
Недостатъчният воден ресурс се превръща във все по-голям проблем по цял свят. Въпреки че 70 на сто от повърхността на Земята е покрита с вода, само 3 на сто от нея е подходяща за пиене. Близо 1 млрд. души нямат достъп до вода, а още 2,7 млрд. ползват ограничени водни ресурси и имат режим поне един месец в годината. Проучване от 2014 г. за 500-те най-големи градове в света стигна до извода, че всеки четвърти от мегаполисите е във „воден стрес“. Според ООН търсенето на питейна вода ще надхвърли предлагането с 40 на сто към 2030 г. заради климатичните промени, човешките действия и ръста на населението.

10. Токио

Японската столица се радва на равнище на валежи почти като това в Сиатъл на западния бряг на САЩ, а американският град е известен с дъждовете си. Проблемът с Токио е, че валежите са само през четири месеца от годината.

Затова водата трябва да бъде събирана, като дъждовен сезон, който е по-сух от обикновеното, може да предизвика суша. Поне 750 частни и обществени сгради в Токио имат системи за събиране на дъждовна вода и нейната употреба.

Многомилионният град има система за вода, която разчита на 70 на сто на повърхностните води като реки, езера и топящи се снегове. Нови подобрения във ВиК мрежата целят да намалят течовете до 3 на сто в близко бъдеще.

11. Маями

Американският щат Флорида е сред петте в САЩ, където падат най-много валежи. И въпреки това в най-прочутия град на щата – Маями, се очертава водна криза. Проект от началото на ХХ век да се изсушат близките блата се оказа с непредвиден резултат – водата от Атлантическия океан замърси водохранилището „Бискейн“, което беше главният източник на прясна вода. Въпреки че проблемът беше отстранен през 30-те години на ХХ век, морска вода все така прониква дори и през преградите, направени през последните десетилетия.