Баба от село отива в града на преглед.

До поликлиниката имало пазар и на излизане бабата видяла на една сергия да продават насипни джапанки. Дядото скоро щял да е именник и бабата решила да му купи едни за подарък, че били бедни хорица.

Взела тя, ама нямало в какво да ги сложи и се върнала до аптеката в поликлиниката да помоли за торбичка.

Обяснила, че са подарък за дядото и младата аптекарка и ги сложила в хубава кутия. И двете не погледнали обаче, че на кутията пишело „презервативи брой 1000.“

Турила бабата кутията под мишница и се метнала в маршрутката за село. Зазяпала се през прозореца, а до нея млад пич седи и се хили ехидно поглеждайки кутията… По едно време не се сдържал и рекъл:

– Бабо, туй нещо ща изкара поне 30 години. Ти ще си жива ли до тогава?

Бабата без да откъсва поглед от прозореца:

– Че те не са за мене, а за дядото. И кви 30 години бе, момче? Аз кат го знам как бързо шляпа, за две седмици ще ги скъса…