Песен, изпълнена от Жана Бергендорф не е била одобрена за участие в Евровизия, независимо, че вече се превръща в хит. Изключително запомнящото се парче „Rebirth“ е дело на талантливата Вида Пиронкова. За съжаление, песента не е била одобрена.
Ето какво споделя самата Вида Пиронкова на профила си във Фейсбук:
Направих си песен. Хубава песен. С голям и талантлив екип. Само имената им говорят сами и много. Пратих я на конкурс. За Евровизия 2018. Мислех да спечелим първата награда в Португалия, пък и да се разходим до там. И си виках: Брех, Видо льо, сега, таман тука е Европарламента и председателството, ти печелиш и Евровизия, докарваш я догодина в София, и България ще е цялата 2019та в устите и очите на хората, щото нали и Пловдив ще е културна столица на Европа, та да не останем по-назад и Софиянци. Ей такива идиотщини си мислех с кокошата си главица. Не бях участвала на конкурс от памтивека. Последно беше на „Златен Орфей“. Май последният. 1993-та. Имах си спонсор, демек – имах си гръб. Голям и силен. Проекта ми – както е модерно да се казва, беше първи в деловодството на БНТ. Имам си номерче.
Крайният срок беше 20.12.2017. До тази дата, а и след това никъде не дадох да се чуе песента. Щото а сте я чули, а е заляла света. Толкова е хубава. Добре де, ама странно удължиха срока за прием на песни. До 29.12.2017. Изчакваха някой, дето явно не си е дописал нотите или не си е довършил тренда. Не, че знам какво означава думата „тренд“. Търсете си я в тълковния речник или при чичо ви Гугъл, дето всичко знае. След 20 дена получих мейл, в който подробно ме уведомиха, че чуждестранен панел /пак си го търсете в Гугъл/ от „капацитети“ е оценил песента ми като много хубава, но непрогресивна и старомодна и я е сложил на 7-мо място.
Няма лошо. Обичам седмицата – духовно число. Панелът препоръчал на вътрешна комисия само три песни, които със сигурност ще са модерни и харесвани, идеални за представянето на България на конкурса. Дотук – чудесно. Разгледах аз „капацитетиете“ и що да видя! Млади хора, с „дългогодишен опит“ в песенното изкуство като: бетинг анализатори /каквото и да означава това/, ръководители на делегации, журналисти, управители на електронни сайтове специализирани за Евровизия и печеленето на награди, един сериозен композитор, един оперен певец, и още двама певци – единият от които вокалист в група. Прекрасно, викам си.
Всичко е прекрасно. Само че, вече втора седмица, откакто си препрочитам едни анализи и точкови системи, където си гледам нещастната песен по едни таблици – цветни, разбира се ….. седя и се чудя нещо. Защо аджеба, не се дава на НАРОДА, този който плаща и издържа обществената ни телевизия, да участва в избора на песен, която да го представлява на такова международно събитие, каквото е Евровизия?!?! Защо, дори и избраните 3 песни, от този „панел“, отново се избират от тайно „вътрешно“ жури?!?! Защо не се покажат на хората и хората да си изберат това, което им се хареса и за което плащат? Щото, нали като отидеш в магазина, все още имаш вариант да си избереш сиренето, което ще купиш и ядеш? Не, че има разлика във вкуса, но все пак, волята и избора си е твоя. На купувача. Охххххх …. забалтах се в гора Тилилейска. Ако ви е интересно, може да продължа с анализа на моите си мисли, но не сега. Сега отивам да работя като журналист, за да си изкарам хляба и да си платя данъците, а с тях и обществената телевизия.
А, исках да ви кажа всъщност, че скоро ще си направя клип на песента, с която кандидатствах и ще я кача в Ютюб. Може и да я продам на MGM – мдааааа, правилно четете – Метро Голдуин Майер. Там нямат бетинг анализатори. За тях или можеш или не можеш …. да пишеш ноти и думи. Аре, чао!“
А ето и самата песен, изпълнена от Жана Бергендорф:
