Смелост означава да навлезеш в непознатото. Въпреки всичките си страхове. Смелостта не означава безстрашие.

Безстрашието идва, ако продължаваш да ставаш все по-смел и по-смел. Безстрашието е върховното изживяване на смелостта, този аромат, който се усеща, когато смелостта е станала абсолютна. Но в началото няма голяма разлика между страхливия и смелия човек. Единствената разлика е в това, че страхливият слуша своите страхове, и ги следва, а смелият ги оставя настрана и продължава напред. Смелият навлиза в непознатото въпреки всичките си страхове. Той познава страховете, те присъстват.

Когато подобно на един Колумб навлизаш в неизследвани морета, има страх, огромен страх, защото човек никога не знае какво ще се случи. Ти напускаш безопасния бряг. Преди това всичко ти е било наред, в известен смисъл, само едно нещо е липсвало – приключението. Навлизането в непознатото ти дава тръпката. Сърцето започва да бие отново; ти пак си жив, напълно жив.

 Всяка фибра от твоето същество живее, защото си приел предизвикателството на непознатото.

Да приемеш предизвикателството на непознатото, въпреки всички страхове, това е смелост. Страховете присъстват, но ако продължаваш да приемаш предизвикателството все отново и отново, тези страхове малко по малко ще изчезнат.

Изживяването на радостта, което непознатото носи, огромният екстаз, който идва с непознатото, те прави достатъчно силен, придава ти някаква цялостност, изостря интелигентността ти. За първи път започваш да чувстваш, че животът не е просто скука, а приключение. След това страховете постепенно изчезват и тогава започваш да търсиш все нови и нови приключения.

Но в основата си смелостта означава да рискуваш известното заради неизвестното, познатото заради непознатото, удобното заради неудобствата, означава едно трудно пътешествие към някаква непозната цел. Човек никога не знае дали ще е в състояние да успее или не. Това е хазарт, но само комарджиите знаят какво е това живот.“

„…Знам, че идвате тук да търсите някаква установеност, някакво верую, някакъв „изъм“, нещо, на което да принадлежите, на което да се осланяте. Идвате тук поради своя страх. Търсите някакъв прекрасен затвор – за да можете да живеете без никакво осъзнаване.
Бих искал да ви направя по-неустановени, по-несигурни – защото животът е такъв, Бог е такъв. Когато има повече несигурност и по-голяма опасност, единственият начин да се отговори на това е чрез осъзнаване.“

„…Не – нищо не е сигурно. Това е моето послание. Нищо не може да бъде сигурно, защото сигурният живот би бил по-лош и от смърт. Нищо не е установено. Животът е пълен с неустановености, пълен с изненади – в това е неговата красота! Никога не можеш да дойдеш до този момент, когато да кажеш: „Сега съм установен“. Когато кажеш, че си установен, ти само оповестяваш смъртта си; просто си се самоубил.
Животът непрестанно се движи с хиляда и една неустановености. В това е неговата свобода. Не я наричай несигурност.

Човек никога не знае какво ще се случи. Това те държи непрекъснато в състояние на удивление. Не го наричай неустановеност – наречи го чудо. Не го наричай несигурност – наречи го свобода.“-Ошо