Междуселски автобус. Баба сяда зад шофьора и поръчва:
– Момче, да се обадиш, когато стигнем до Попица!
– Бъди спокойна, бабо!
Автобусът се клатушка час, два, три… По едно време бабата побутва шофьора:
– Много ли има още до Попица?
Шофьорът с ужас разбира, че е забравил. Тегли на ум една, върти волана, кара петдесет километра в обратната посока.
– Ето, бабо, Попица. Слизай!
– Ама аз не съм за Попица!
– Как така?!
– Ами… дъщеря ми каза като я наближим, да си изпия хапчето!
